Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Лойд разпери ръце в безпомощен жест.
— Господине, толкова съм нещастен, книжата ми бяха откраднати в Марсилия. Аз съм Леандро, испански зидар, отивам в…
— Влизай в колата.
Лойд се поколеба, но положението беше безнадеждно. Вероятността да се измъкне беше много по-малка от преди. Единият от жандармите го хвана здраво за ръката, бутна го на задната седалка и седна до него.
Лойд помръкна, когато колата тръгна.
Жандармът до него го попита:
— Ти англичанин ли си, или някакъв друг?
— Аз съм испански зидар. Казвам се… Човекът махна с ръка и го прекъсна:
— Стига.
Лойд осъзна, че е бил прекадено оптимистичен.
Беше чужденец без книжа, тръгнал за испанската граница — просто бяха решили, че е британски войник, който бяга. Дори и да се колебаеха, щяха да намерят доказателство, щом му наредяха да се съблече. На врата му щяха да видят плочката с името и номера на поделението му. Не го беше изхвърлил, тъй като без него веднага щяха да го разстрелят като шпионин.
А сега беше в колата с трима въоръжени мъже, като вероятността да намери начин да избяга бе нула. Продължиха да карат в неговата посока, докато слънцето залязваше над планините откъм дясната им страна. Оттук до границата нямаше големи градове, та си каза, че смятат да го пъхнат в някой селски затвор за през нощта. Може би щеше да избяга от него. Ако не успееше, несъмнено утре щяха да го откарат в Перпинян и да го предадат на тамошната полиция. И после? Щяха ли да го разпитват? Само от мисълта за това изстина от страх. Френската полиция щеше да го бие, а немците щяха да го изтезават. Оцелееше ли, щеше да свърши в някой лагер за военнопленници, където щеше да остане до края на войната — или докато умре от недохранване. И всичко това му се случваше само на няколко мили от границата! Влязоха в малко градче. Можеше ли да се отскубне между колата и затвора? Не беше в състояние да състави план — не познаваше терена. Не можеше да направи нищо освен да бъде нащрек и да се възползва от всяка възможност. Колата сви от главната улица в една уличка зад редица магазини. Нима смятаха да го застрелят и да изхвърлят тялото? Колата спря от задната страна на един ресторант. Дворът беше пълен с кутии и огромни варели. През малко прозорче Лойд съзря ярко осветена кухня. Жандармът, който седеше до шофьора, излезе и отвори вратата откъм Лойд — тя беше откъм страната на сградата. Това ли беше шансът му? Трябваше да избяга покрай колата и по уличката. Бе паднал здрач; след първите няколко ярда той нямаше да е лесна мишена. Жандармът се подаде навътре в колата, хвана ръката на Лойд и го задържа, докато той излизаше и се изправяше. Вторият веднага застана зад Лойд. Възможността не бе достатъчно добра.
Но защо го бяха довели тук?
Въведоха го в кухнята. Готвачът бъркаше яйца в купа, а някакъв юноша миеше посудата в дълбок умивалник. Единият от жандармите каза: — Ето един англичанин. Казва, че се наричал Леандро.
Без да спира работа, готвачът вдигна глава и изрева:
— Тереза! Идвай тука!
Лойд си спомни за друга Тереза — красивата испанска анархистка, която учеше войниците да четат и пишат.
Вратата на кухнята се отвори широко и тя влезе.
Лойд я гледаше сащисано. Нямаше и възможност за грешка — никога нямаше да забрави големите очи и гъстата черна коса, нищо, че сега носеше бялата памучна шапчица и престилката на келнерка. В първия момент тя не го погледна. Остави голям куп чинии на тезгяха до младия мияч на чинии, обърна се усмихната към жандармите, целуна ги по двете бузи и се осведоми:
— Пиер! Мишел! Как сте?
Тогава се обърна към Лойд, погледна го и каза на испански:
— Не — не е възможно. Лойд, наистина ли си ти?
Той можа само да кимне безмълвно.
Тя го прегърна и го целуна по двете бузи.
Единият от жандармите се обади:
— Толкоз. Всичко е наред. Трябва да си ходим. Късмет!
Връчи на Лойд торбата му и тримата си тръгнаха.
Лойд се възвърна дар слово.
— Какво става? — запита той Тереза на испански. — Мислех, че ме водят в затвора! — Мразят нацистите и затова ни помагат — обясни му тя.
— Кои са те!
— Ще ти обясня по-късно. Ела с мен — и тя отвори вратата към стълбището и го заведе в оскъдно обзаведена стая на горния етаж.