Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 165 166 167 168 169 170 171 172 173 ... 384
Перейти на страницу:

Лойд разпери ръце в безпомощен жест.

— Господине, толкова съм нещастен, книжата ми бяха откраднати в Марсилия. Аз съм Леандро, испански зидар, отивам в…

— Влизай в колата.

Лойд се поколеба, но положението беше безнадеждно. Вероятността да се измъкне беше много по-малка от преди. Единият от жандармите го хвана здраво за ръката, бутна го на задната седалка и седна до него.

Лойд помръкна, когато колата тръгна.

Жандармът до него го попита:

— Ти англичанин ли си, или някакъв друг?

— Аз съм испански зидар. Казвам се… Човекът махна с ръка и го прекъсна:

— Стига.

Лойд осъзна, че е бил прекадено оптимистичен.

Беше чужденец без книжа, тръгнал за испанската граница — просто бяха решили, че е британски войник, който бяга. Дори и да се колебаеха, щяха да намерят доказателство, щом му наредяха да се съблече. На врата му щяха да видят плочката с името и номера на поделението му. Не го беше изхвърлил, тъй като без него веднага щяха да го разстрелят като шпионин.

А сега беше в колата с трима въоръжени мъже, като вероятността да намери начин да избяга бе нула. Продължиха да карат в неговата посока, докато слънцето залязваше над планините откъм дясната им страна. Оттук до границата нямаше големи градове, та си каза, че смятат да го пъхнат в някой селски затвор за през нощта. Може би щеше да избяга от него. Ако не успееше, несъмнено утре щяха да го откарат в Перпинян и да го предадат на тамошната полиция. И после? Щяха ли да го разпитват? Само от мисълта за това изстина от страх. Френската полиция щеше да го бие, а немците щяха да го изтезават. Оцелееше ли, щеше да свърши в някой лагер за военнопленници, където щеше да остане до края на войната — или докато умре от недохранване. И всичко това му се случваше само на няколко мили от границата! Влязоха в малко градче. Можеше ли да се отскубне между колата и затвора? Не беше в състояние да състави план — не познаваше терена. Не можеше да направи нищо освен да бъде нащрек и да се възползва от всяка възможност. Колата сви от главната улица в една уличка зад редица магазини. Нима смятаха да го застрелят и да изхвърлят тялото? Колата спря от задната страна на един ресторант. Дворът беше пълен с кутии и огромни варели. През малко прозорче Лойд съзря ярко осветена кухня. Жандармът, който седеше до шофьора, излезе и отвори вратата откъм Лойд — тя беше откъм страната на сградата. Това ли беше шансът му? Трябваше да избяга покрай колата и по уличката. Бе паднал здрач; след първите няколко ярда той нямаше да е лесна мишена. Жандармът се подаде навътре в колата, хвана ръката на Лойд и го задържа, докато той излизаше и се изправяше. Вторият веднага застана зад Лойд. Възможността не бе достатъчно добра.

Но защо го бяха довели тук?

Въведоха го в кухнята. Готвачът бъркаше яйца в купа, а някакъв юноша миеше посудата в дълбок умивалник. Единият от жандармите каза: — Ето един англичанин. Казва, че се наричал Леандро.

Без да спира работа, готвачът вдигна глава и изрева:

— Тереза! Идвай тука!

Лойд си спомни за друга Тереза — красивата испанска анархистка, която учеше войниците да четат и пишат.

Вратата на кухнята се отвори широко и тя влезе.

Лойд я гледаше сащисано. Нямаше и възможност за грешка — никога нямаше да забрави големите очи и гъстата черна коса, нищо, че сега носеше бялата памучна шапчица и престилката на келнерка. В първия момент тя не го погледна. Остави голям куп чинии на тезгяха до младия мияч на чинии, обърна се усмихната към жандармите, целуна ги по двете бузи и се осведоми:

— Пиер! Мишел! Как сте?

Тогава се обърна към Лойд, погледна го и каза на испански:

— Не — не е възможно. Лойд, наистина ли си ти?

Той можа само да кимне безмълвно.

Тя го прегърна и го целуна по двете бузи.

Единият от жандармите се обади:

— Толкоз. Всичко е наред. Трябва да си ходим. Късмет!

Връчи на Лойд торбата му и тримата си тръгнаха.

Лойд се възвърна дар слово.

— Какво става? — запита той Тереза на испански. — Мислех, че ме водят в затвора! — Мразят нацистите и затова ни помагат — обясни му тя.

— Кои са те!

— Ще ти обясня по-късно. Ела с мен — и тя отвори вратата към стълбището и го заведе в оскъдно обзаведена стая на горния етаж.

1 ... 165 166 167 168 169 170 171 172 173 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)