Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
— Не, консуле — стегнато отвърна Фабриций. — Всъщност стана точно обратното. Много преди да доближим картагенския лагер попаднахме в засада от многократно превъзхождащ ни противник. Преследваха ни обратно до реката, където ни чакаше отряд копиеносци. — Той посочи Квинт. — Ние сме единствените оцелели.
— Разбирам. — Публий започна да барабани с пръсти по кушетката. — Как така сте успели да се измъкнете?
Фабриций посрещна твърдо погледа му.
— Заради Квинт.
Публий се намръщи.
— Обясни.
Побутнат от баща си, Квинт разказа как е бил разпознат от бивш роб на семейството, с когото се сприятелил. Поколеба се, когато стигна до момента как Ханон е получил свободата си, но след окуражителното кимане на консула разказа всичко.
— Невероятна история — призна Публий. — Боговете явно са били милостиви.
— Да, консуле — от все сърце се съгласи Квинт.
Консулът погледна сина си и се пошегува:
— Май не си единственият, способен да спаси баща си.
По-младият Публий се изчерви до уши.
Консулът отново стана сериозен.
— И тъй, цяла турма е била избита, а знаем за разположението на Ханибал толкова, колкото и вчера.
— Точно така, консуле — призна Фабриций.
— Не виждам смисъл да изпращаме още патрули от другата страна на Требия. Могат да бъдат сполетени от същата участ, а и без това конницата ни е малобройна — каза Публий. Опря пръст до устните си и се замисли. После поклати глава. — Основният ни приоритет е да блокираме пътя на юг, което вече правим. Картагенците няма да ни атакуват тук заради неравния терен. Нищо не се е променило. Ще чакаме Лонг.
— Да, консуле — съгласи се Фабриций.
— Добре. Свободни сте. — Публий махна с ръка.
Бащата и синът се оттеглиха.
Квинт успя да сдържи раздразнението си, докато се отдалечат достатъчно, за да не бъдат чути.
— Защо Публий не направи нещо? — изсъска той.
— Искаш отмъщение за случилото се при брода, а? — с крива усмивка отвърна Фабриций. — Аз също. — Наведе се към ухото на Квинт. — Сигурен съм, че Публий щеше да предприеме нещо срещу Ханибал, ако не беше… изваден от строя. Разбира се, няма да го признае пред такива като нас. Засега ще трябва просто да се примирим.
— А Лонг ще иска ли да се сражава с Ханибал?
— Според мен да — отвърна баща му. — Една победа преди края на годината ще покаже на племената, че Ханибал е уязвим. И ще намали броя на воините, които смятат да се присъединят към него. Много по-добре ще е да го победим бързо, вместо да чакаме до пролетта.
Квинт се замоли баща му да е прав. След всички неуспехи, които бяха претърпели, беше време нещата да се обърнат. И колкото по-скоро, толкова по-добре.
XXIII.
Битката започва
Бостар изчака да се върнат в лагера, преди да започне атаката си. Веднага щом освободиха хората, се нахвърли върху Ханон.
— Какво беше това, мътните да го вземат? Да не си забравил заповедта? Трябваше да избием всички!
— Знам — отговори Ханон. Тъжната картина на Квинт и баща му, яздещи към брода, все още беше ярка в ума му. — Но как бих могъл да убия човека, който спаси живота ми не един, а два пъти?
— Значи за теб честта е по-важна от пряката заповед на Ханибал? — присмя му се Сафон.
— Да. Не. Не знам — отвърна Ханон. — Остави ме на мира!
— Сафон! — озъби се Бостар.
Сафон вдигна ръце и отстъпи назад.
— Да видим какво ще каже генералът, когато му докладваме. — Той се намръщи. — Предполагам, че ще му кажеш, нали?
Ханон се вбеси.
— Естествено, че ще кажа! — извика той. — Нямам нищо за криене. Какво, ти ли ще му кажеш, ако аз не го направя? — Ченето му увисна, когато Сафон се изчерви. — Свещена Танит, би го направил! Защо си станал толкова гаден? Нищо чудно, че Бостар не те харесва. — Видя смаяната физиономия на Сафон и въпреки гнева си веднага се засрами. — Не биваше да го казвам. Извинявай.
— Малко е късно за това — отвърна Сафон. — Защо ли не се изненадвам, че сте говорили зад гърба ми? Ситен боклук!
Ханон се изчерви и наведе глава.
— Ще се срещнем в палатката на генерала — кисело каза Сафон. — Ще видим как Ханибал ще приеме онова, което направи. — Загърна се в наметалото си и си тръгна.
— Сафон! Върни се! — извика Ханон.
— Остави го — каза Бостар.
— Защо се държи така?
— Не знам. — Бостар извърна поглед.
„Сега пък ти лъжеш“, помисли си Ханон, но сърце не му даваше да разпитва по-големия си брат. Скоро щеше да му се наложи да обяснява действията си пред Ханибал.
— Хайде — каза той. — По-добре да приключваме по-скоро.