Ханибал - врагът на Рим

— Ханон! — извика гневен глас.

Последва порой думи на картагенски и от строя излязоха още двама офицери, по един от фалангите от двете страни. Първият беше дребен и як, с гъсти вежди, а другият висок и атлетичен, с дълга черна коса. Чертите им приличаха твърде много на тези на Ханон, за да бъде съвпадение. „Това трябва да са братята му“, помисли си Квинт.

— Значи си намерил семейството си?

— Да. И те искат да знаят защо сте още живи.

Ханон се обърна към братята си и се впусна в дълго обяснение. Квинт зачака със стегнат от напрежение стомах. Животът им зависеше от онова, което се казваше в момента. Имаше много викове и жестикулиране, но накрая Ханон като че ли остана доволен. По-дребният от братята му обаче изглеждаше изключително нещастен. Той продължи да мърмори на висок глас, докато по-високият брат пристъпи към римляните. Лицето му беше сурово, но не и лишено от добрина, помисли си Квинт. Явно това беше Бостар.

— Ханон казва, че ти дължи на два пъти живота си — каза Бостар на латински със силен акцент.

Квинт кимна.

— Така е.

— Поради това се съгласихме да не убием теб и баща ти. — При тези думи Сафон се впусна в нова тирада, но Бостар не му обърна внимание. — Два живота за два дълга.

— А останалите? — попита Квинт. Изведнъж му призля.

— Те трябва да умрат.

— Не — каза Квинт. — Вземете ги в плен. Моля те.

Бостар поклати глава и му обърна гръб.

Откъм конниците се надигнаха уплашени викове. Флак обаче стоеше изправен върху коня си и гледаше с презрение либийците.

Квинт погледна Ханон, но не видя съжаление в очите му.

— Проявете милост.

— Имаме заповед — рязко каза Ханон. — Но ти и баща ти сте свободни. — Той заповяда нещо и фалангата зад него се раздели, като образува проход до брода.

На Квинт му хрумна идея.

— Тук има и друг член на семейството.

Ханон се обърна и попита подозрително:

— Кой?

Квинт посочи Флак.

— Сгоден е за Аврелия. Пощадете и него.

Ноздрите на Ханон се разшириха, когато позна римлянина.

— Ако не са женени, той още не е член на семейството ти.

— Нима ще лишиш Аврелия от бъдещия ѝ съпруг? — замоли се Квинт.

Ханон сам се смая от негодуванието, което изпита, и процеди през зъби:

— Молиш за повече, отколкото си мислиш.

— И въпреки това го правя — отвърна Квинт и го погледна в очите.

Ханон пристъпи към Флак. В интерес на истината, не искаше да дръпне толкова бързо протегнатата приятелска ръка, но този беше враг.