Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
Защото тя изглеждаше точно такава, въпреки че от врага нямаше и следа.
Квинт изчака малко, след което подкара коня си напред до позицията на баща си. Флак, който яздеше до него, намигна на Квинт. Не особено убедително.
„И той е уплашен“, помисли си Квинт. Това засили решимостта му.
Фабриций беше зает да оглежда местността. Скованият му гръб също беше красноречив. Квинт преглътна.
— Може би патрулът беше лоша идея, татко. — Пренебрегна шокираната физиономия на Флак. — Могат да ни видят от мили.
Фабриций погледна сина си.
— Знам. Защо мислиш, че си отварям очите на четири?
— Но наоколо няма жива душа — запротестира Флак. — Дори птица не можеш да видиш!
— Мътните да го вземат, това няма никакво значение! — рязко отвърна Фабриций. — На картагенците им е достатъчен и един бдителен съгледвач. Ако в радиус от пет мили има нумидийци, ще са тук за нула време, ако се вдигне тревога.
Флак трепна.
— Но ние не можем да се върнем с празни ръце.
— Не и без да изглеждаме като глупаци или страхливци — кисело се съгласи Фабриций.
Известно време продължиха да яздят мълчаливо.
— Може да има изход — промърмори Флак.
Квинт се засрами, когато изпита надежда.
Фабриций се изсмя.
— Сега май не ти се иска да си тук, а?
— Нима се съмняваш в храбростта ми? — остро попита Флак и го изгледа гневно.
— Не в храбростта ти — изръмжа Фабриций. — А в преценката ти. Още ли не си осъзнал, че конницата на Ханибал е убийствена? Само да ни видят и с нас е свършено.
— Нима положението е толкова лошо? — запротестира Флак.
— Трябваше да откажа тази мисия, независимо какво ще си помисли Публий. Да те оставя ти да я поведеш. Стига някой да се съгласи да те последва, естествено.
Флак замълча намусено.
Избухването на Фабриций издаваше силата на гнева му. Квинт беше изумен.
Фабриций малко отстъпи.
— И каква е блестящата ти идея? Нищо не ти пречи да я споделиш.
— Ще докладваме, че сме видели толкова многобройна вражеска конница, че не сме могли да се отдалечим много от Требия — изтърси Флак. — Не е проява на страх да избегнеш унищожение. Кой би могъл да обори думите ни? Хората ти със сигурност няма да кажат нищо, а и никой друг няма да направи глупостта да пресече реката.
— Коварството ти никога няма да престане да ме изумява — озъби се Фабриций.
— Аз… — заекна Флак.
— Но си прав. По-добре да спасим живота на трийсет души по предложения от теб начин, отколкото да ги жертваме заради глупава гордост. Връщаме се веднага. — Фабриций дръпна юздите на коня си и даде заповед да спрат.
Квинт се отпусна, но облекчението му трая само миг. Отнякъде долетя характерният тропот на галопиращи коне.
Очите на всички от турмата се обърнаха на запад.
От една горичка на около четвърт миля се изсипваха конници.
— Нумидийци! — изкрещя Фабриций. — Обръщай! Спасявайте се!
Войниците му не се нуждаеха от повече подканяне.
Като се опитваше да не изпада в паника, Квинт също се подчини. Капанът може и да беше щракнал по-рано, но оставаше да се види дали ще успеят да се доберат до Требия, преди врагът да ги настигне.
Бързо стана ясно, че няма да стигнат навреме до реката. Физически нумидийците бяха по-дребни от римляните, а конете им — по-бързи. Освен това те също действаха по план. Някои продължиха да ги преследват директно от юг, докато други свиха на запад, като по този начин притиснаха патрула към реката. На римляните им оставаше да бягат на север. Естествено, те се насочиха към брода. Нямаше друга възможност. Той беше единственото подходящо за преминаване място на много мили в двете посоки.
— Отидете отпред — извика Фабриций на Квинт и Флак. — Останете там. Не спирайте в никакъв случай.
Флак се подчини безпрекословно, но Квинт се задържа за момент.
— Ами ти?
— Оставам отзад, за да не допусна това да се превърне в пълен разгром — рязко отвърна Фабриций. — Тръгвай!
Стоманеният му поглед не допускаше никакви възражения.
Като се мъчеше да преглътне напиращите си сълзи, Квинт подкара коня си в галоп и скоро задмина останалите конници. Беше неимоверно благодарен, че баща му беше настоял да вземе най-добрия наличен кон, но в същото време се срамуваше, че изпитва подобно облекчение. Не искаше да умре като заек, настигнат от глутница кучета. С тази мрачна мисъл се наведе над врата на коня и се съсредоточи върху едно-единствено нещо. Оцеляване. Ако имаха късмет, някои от турмата можеше и да оцелеят.