Ханибал - врагът на Рим

— Да, генерале.

— Това не е всичко — каза Ханибал.

Страхът на Ханон се завърна с пълна сила.

— Генерале?

— Подобно нещо не може да се повтаря. — Гласът на Ханибал беше станал твърд. — Ти си платил дълга си към онзи Квинт. Видиш ли отново него или баща му, можеш да постъпиш само по един начин.

„Прав е — изкрещя здравият разум на Ханон. — Как мога да остана приятел с римлянин?“ Въпреки това сърцето му беше на друго мнение.

— Да, генерале.

— Повярвай ми, те ще забият меч в корема ти веднага щом те видят. Те са врагът — изръмжа Ханибал. — Ако ги срещнеш отново, ще ги убиеш.

— Да, генерале — каза Ханон и най-сетне се предаде. „Но дано подобно нещо никога не се случи“.

— Разбери също, че ако някой от вас отново не изпълни моя заповед, няма да проявя милост. А ще заповядам мизерният ви живот да свърши с писъци на кръста. Ясен ли съм?

— Да — отвърна разтрепераният Ханон.

— Свободни сте — рязко каза Ханибал. — Всички.

Замар и тримата братя измърмориха благодарности и излязоха.

Отвън Сафон отиде при Ханон и изсъска:

— Още ли мислиш, че постъпи правилно?

— Какво? — Ханон изгледа невярващо брат си.

— Заради теб сега можехме всичките да сме мъртви.

— Но не сме! И няма как подобно нещо да се случи отново, нали? — остро отвърна Ханон.

— Предполагам, че няма — призна Сафон, стреснат от яростния отговор.

— Аз съм толкова лоялен, колкото всеки друг в цялата проклета войска — озъби се Ханон. — Подреди ми няколко римляни и веднага ще им отрежа шибаните глави!

— Добре де, добре — промърмори Сафон. — Разбрах те.

— Браво — гневно отвърна Ханон. — А ти се искаше да отнесем наказание, нали?

Сафон направи извинителен жест.

— Виж, нямах представа, че би могъл да ви разпъне на кръст.

— А щеше ли да кажеш нещо, ако го беше наредил? — предизвикателно го попита Бостар.

Сафон го изгледа гузно.

— Не.

— Лъжец! — процеди Бостар. И без нито дума повече се отдалечи.

Ханон изгледа свирепо Сафон.

— Е?

— Наистина ли си мислиш, че бих поискал двамата да умрете? Я стига — запротестира Сафон. — Имай ми малко вяра!

Ханон въздъхна.

— Имам ти. Съжалявам.

— И аз — каза Сафон и го тупна по рамото. — Да забравим станалото, а? Да мислим за войната с римляните.

— Да. — Ханон погледна след Бостар и сърцето му се сви. Другият му брат изглеждаше разгневен от приятелския жест, направен току-що от Сафон. „Богове — раздразнено си помисли той, — не мога ли да се разбирам и с двамата?“

Явно не можеше.