Ханибал - врагът на Рим

Ханон излезе напред.

— Аз, генерале. — И преглътна сухо.

Ханибал повдигна учудено вежди, но му даде знак да продължи.

Ханон се отърси от нервността си и описа марша до Требия и дългото чакане на скритата поляна. Когато стигна до момента, когато римският патрул бе прекосил реката, се обърна към Замар. Нумидиецът разказа как хората му донесли вестта за появата на врага и как засадата подранила заради един прекалено напорист командир на отделение.

— Вече го понижих, генерале — каза той. — Заради него цялото начинание можеше да се провали.

— Но за щастие не се е провалило — отвърна Ханибал. — Някой успя ли да се върне до реката?

— Да, генерале — отвърна Замар. — Осем души.

Ханибал намигна.

— Значи деветстотинте копиеносци не са имали много работа!

Всички се разсмяха.

— Намерихте ли някакви документи у римския командир?

Ханон не знаеше как да отговори.

— Не, генерале — промърмори той. С крайчеца на окото си видя, че Сафон го гледа кръвнишки.

Ханибал не забеляза сдържаността на Ханон.

— Жалко. Е, няма значение. И без това едва ли би взел нещо важно на подобна мисия.

Ханон се изкашля смутено.

— Не успях да го претърся, генерале.

— Защо? — Ханибал се намръщи.

— Защото го пуснах, генерале. Заедно с още един.

Очите на Ханибал се разшириха от изумление.

— По-добре обяснявай, сине на Малх. И то веднага.

Погледът му беше изнервящ.

— Да, генерале — бързо отвърна Ханон и започна. Когато приключи, в помещението се възцари напрегната тишина. Ханон си помисли, че ще му призлее.

Ханибал изгледа въпросително Сафон и Бостар и каза рязко:

— Предполагам, че се е посъветвал с вас.

— Да, генерале — отвърнаха те.

— Каква беше твоята реакция, Бостар?

— Макар да бе против заповедта ти, генерале, уважих причината му да поиска да пусне двамата.

Ханибал погледна Сафон.

— Аз бях категорично против, генерале, но бях сам срещу двама.

Ханибал изгледа Замар.

— А ти?

— Аз нямам нищо общо, генерале — с неутрален тон каза нумидиецът. — Бях на стотина крачки от тях с хората си.

— Интересно — обърна се Ханибал към Ханон. — Единият ти брат те е подкрепил, а другият не.

— Да, генерале.

— Това ли трябва да очаквам в бъдеще, когато дам заповед? — остро попита Ханибал и ноздрите му се разшириха.

— Не, генерале — възразиха в един глас Бостар и Ханон.

— Разбира се, че не — добави Ханон.

Ханибал не коментира.

— Правилно ли усещам, че е налице сериозно неразбирателство?

Ханон се изчерви.

— Да, генерале.

— Защо?

— Защото имахме заповед да не оставяме никого жив, генерале! — извика Сафон.

— Най-сетне стигнахме до същината на въпроса — рече Ханибал. Сафон се усмихна тържествуващо. — При други обстоятелства положението щеше да е напълно ясно. А ако не се бяхте подчинили на заповедите ми, щях да наредя да бъдете разпънати на кръст.