Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
— Да, аз съм.
Тя се втурна вътре и коленичи до него.
— О, Суниатон! — Помъчи се да не се разплаче.
— Имаш ли вода?
— По-добро от вода, имам вино! — Аврелия изтича навън и се върна с припасите си. Внимателно му помогна да седне и му даде да изпие няколко глътки.
— Така е по-добре — каза Суниатон. Цветът на бузите му се върна и той погледна алчно към торбата на Аврелия.
Зарадвана от съживяването му, тя извади хляб и сирене.
— Яж по малко. Стомахът ти няма да понесе много храна. — Аврелия седна и го загледа как поглъща храната. — Защо не си тръгнал след последното ми идване?
Суниатон спря да дъвче.
— Тръгнах на следващия ден. На половин миля надолу по пътеката се препънах в един корен и паднах лошо. Току-що заздравелият ми мускул се скъса отново. Не можех да измина и десет крачки, без да изкрещя от болка, какво оставаше да се добера до Капуа или до морето. Едва успях да изпълзя обратно до колибата. Храната ми свърши преди повече от седмица, а два дни след това и водата. — Той посочи дупката в покрива. — Ако не беше снегът, който пада през нея, щях да умра от жажда. — Усмихна се. — Боговете се позабавиха, но все пак са чули молитвите ми.
Аврелия стисна ръката му.
— Така е. Нещо ми каза да дойда тук. Очевидно ти си бил причината.
— Но аз не мога да остана тук — отчаяно каза Суниатон. — Един по-сериозен сняг и покривът ще пропадне.
— Не се безпокой — каза Аврелия. — Конят ми може да носи и двама ни.
Той я погледна безрадостно.
— Но докъде? На крака ми ще му трябват месеци да заздравее, ако изобщо се оправи.
— До вилата — дръзко отвърна тя. — Ще кажа на майка и на Агесандър, че съм те намерила в гората и не съм могла просто да те оставя да умреш.
— Но той може да ме познае — възрази Суниатон.
Тя стисна ръката му.
— Няма. Изглеждаш ужасно. Напълно различно от онзи ден в Капуа.
Суниатон се намръщи.
— Очевидно е, че съм избягал роб.
— Но няма начин да се докаже кой си — тържествуващо заяви Аврелия. — Можеш да се направиш на ням.
— Ще проработи ли? — със съмнение попита той.
— Разбира се — уверено заяви Аврелия. — И щом се оправиш, ще си тръгнеш.
В уморените очи на Суниатон се появи искрица надежда.
— Щом си толкова сигурна — прошепна той.
— Сигурна съм — отвърна Аврелия и го потупа по ръката. Вътрешно обаче не беше на себе си от ужас.
Но какъв друг избор имаха?
След петнайсетина дни Квинт вървеше през лагера с Калатин и Цинций. Общото настроение се беше подобрило преди седмица с пристигането на втория консул Тиберий Семпроний Лонг. Неговата армия, която се състоеше от два легиона и повече от десет хиляди конници и пехотинци соции, беше увеличила римските сили до почти четирийсет хиляди души.
Както можеше да се очаква, краката на тримата ги поведоха сами към щаба на лагера. Засега нямаше вест какво възнамерява да предприеме срещу Ханибал Лонг, който беше поел командването на цялата войска на Републиката.
— Със сигурност е окуражен от станалото вчера — заяви Калатин. — Нашите конници и велити дадоха на гугите урок, който няма да забравят скоро.
— Тъпите копелета си го заслужиха — каза Цинций. — Галите би трябвало да са им съюзници. А след като са тръгнали да ограбват околните селища, напълно естествено е местните да потърсят помощ от нас.
— Наистина понесоха сериозни поражения — призна Квинт. — Но не съм сигурен, че това е пълна победа, както заяви Лонг.
Двамата му приятели го погледнаха изумено.
— Ами помислете — продължи Квинт. Точно това беше казал баща му, когато самият той ликуваше покрай сблъсъка. — Имахме преимущество от самото начало, но нещата се промениха моментално, когато Ханибал се появи на сцената. След това картагенците не отстъпиха нито крачка, нали?
— И какво от това? — отвърна Цинций. — Изгубиха три пъти повече хора от нас!
— Не си ли доволен, че в крайна сметка ги победихме? — остро попита Калатин.
— Разбира се, че съм — отвърна Квинт. — Просто казвам, че не бива да подценяваме Ханибал.
Цинций изсумтя презрително.
— Лонг е опитен военачалник. А за мен човек, който може да придвижи армията си на повече от хиляда мили за по-малко от шест седмици, е наистина способен.
— Виждал си Лонг няколко пъти, откакто пристигна. От него направо струи енергия — добави Калатин. — Освен това жадува за битка.
— Прави сте — съгласи се Квинт. — Нашите войници са по-добре нахранени и по-добре въоръжени от тези на Ханибал. Освен това сме по-многобройни от картагенците.
— Просто ни трябва удобен момент — заяви Цинций.