История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Когато това е съобщено на правителството във Виши, Петен я одобрява, но Лавал, който чува за нея на път за Мюнхен, където е повикан спешно от Хитлер, се обажда по телефона на Петен и го убеждава да я отхвърли. Рано следобед Кларк получава новината, че правителството във Виши е отхвърлило примирието. Когато казва това на Дарлан, той обезсърчен заявява: „Не ми остава нищо друго, освен да отменя заповедта, която подписах тази сутрин“. На което Кларк отговаря: „Няма да правите нищо подобно. Заповедта няма да бъде отменена и за да бъда сигурен, ще ви арестувам“. Дарлан, който вече е намекнал за подобно разрешение, с готовност се съгласява и изпраща следния отговор на Петен: „Анулирах заповедите си и съм пленник“ — анулирането е само за пред правителството във Виши и за ушите на германците. На следващия ден Петен под натиска на Хитлер чрез Лавал обявява, че цялата власт в Северна Африка преминава от Дарлан в ръцете на Ногес. Преди това той вече е изпратил тайно послание до Дарлан, че тази мярка е взета под германски натиск и противоречи на собствените му желания. Подобно двуличие е своеобразно хитруване, предизвикано от незавидното положение на Франция, но то още повече хвърля в недоумение командирите на френските войски в Северна Африка извън Алжир.
За щастие Хитлер сам помага нещата да се изяснят и разсейва съмненията, като нарежда на войските си да нахлуят в неокупираната част на Франция, която съгласно споразумението за примирие от 1940 г. е оставена под контрола на правителството във Виши. На 8 и 9 ноември то протака отговора си на предложението за въоръжена подкрепа, което засилва подозренията на Хитлер. На 10 ноември Лавал пристига в Мюнхен, за да се срещне с Хитлер и Мусолини, и този следобед фюрерът настоява пристанищата и базите в Тунис да бъдат предоставени на силите на Оста. Лавал отново се опитва да протака нещата, като казва, че Франция не може да се съгласи с влизането на италианците и че подобно решение може да вземе само Петен. Тогава Хитлер губи търпение и скоро след приключването на разговора дава заповеди на войските си в полунощ да навлязат в неокупираната част на Франция — стъпка, за която има предварителна готовност, — а също заедно с италианците да бъдат превзети военновъздушните и военноморските бази в Тунис.
Южна Франция е окупирана бързо от моторизираните германски части, а от изток навлизат 6 италиански дивизии. На 9 ноември следобед германските самолети започват да кацат на летище близо до Тунис заедно с ескорт войни-ци, които да ги охраняват на земята, но са обкръжени на летището от френски войски. От 11 ноември нататък прехвърлянето на войски по въздуха се засилва, намиращите се в съседство френски части са разоръжени, а по море в Бизерта пристигат танкове, оръдия, транспортни средства и запаси. До края на месеца пристигат около 100 танка и 15 000 германски войници, като голяма част от тях се административен персонал, нужен за изграждането на базата. Пристигат и около 9000 италианци, повечето от Триполи. Те се използват главно за защита на южния фланг. Това е едно добро постижение, като се имат предвид кратките срокове, в които е извършено, и моментът, в който силите на Оста са силно притиснати навсякъде. Обаче тези сили са твърде малки в сравнение с това, което съюзниците са стоварили във Френска Северна Африка. Те трудно биха могли да се противопоставят, ако се използват по-значими експедиционни сили за настъплението в Тунис или ако съюзническото командване предприеме настъплението по-бързо, отколкото това става. Германската окупация на Южна Франция помага изключително много на положението на съюзниците в Африка, тъй като дълбоко разтърсва френските командири там. На 11 ноември сутринта, преди още новината да е дошла, в Алжир има нови колебания. Първият признак е в момента, когато Кларк отива да се срещне с Дарлан и го притиска да направи две спешни стъпки — да заповяда на френския флот в Тулон да отплава за което и да е пристанище на Северна Африка и да нареди на губернатора на Тунис адмирал Естева да се противопостави на влизането на германците. Отначало Дарлан се опитва да се измъкне, заявявайки, че заповедите му няма да бъдат изпълнени поради направеното по радиото съобщение, че командването на френските въоръжени сили му е отнето. Когато е подложен на допълнителен натиск, той отказва да изпълни исканията на Кларк. Кларк излиза ядосан, като затръшва вратата, но следобед му се обаждат по телефона, за да го помолят отново да се срещне с Дарлан. Сега Дарлан се съгласява да се подчини на искането на Кларк поради развоя на събитията във Франция, макар посланието му до командващия флота в Тулон да е предадено като спешен съвет вместо като заповед. Друг благоприятен развой е съобщението, че генерал Ногес, когото правителството във Виши определя да смени Дарлан, се съгласява да пристигне на следващия ден в Алжир.