История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
В ранните часове на 12 ноември Кларк отново с изумление научава, че заповедта на Дарлан за оказване на съпротива в Тунис е отменена. Той вика Дарлан и Жуен в хотела си и скоро се изяснява, че причината за тази промяна е Жуен който твърди, че това не е отмяна, а спиране действието на предишната заповед предвид на предстоящото пристигане на Ногес, който сега е законният главнокомандващ. Подобни скрупули по отношение на законността са типични за френските военни, но на Кларк те изглеждат само като претекст за шикалкавене. Въпреки че се подчиняват на искането му заповедта до войските в Тунис да бъде препотвърдена, без да се чака пристигането на Ногес, подозренията му отново се засилват от нежеланието им Жиро да участва в разискванията. Кларк така е изнервен от протаканията им, че им обявява намерението си да арестува всички френски военачалници и да ги заключи на някой кораб в пристанището, ако до 24 часа не стигнат до задоволително ре-шение.
Междувременно положението на Дарлан в отношенията му с другите френски лидери в Африка е укрепено от получаването на второ тайно съобщение от Петен, в което той потвърждава доверието си в Дарлан и подчертава, че се е разбрал тихомълком с президента Рузвелт, въпреки че не би могъл да го заяви открито поради присъствието на германците. Това помага на Дарлан който има по-изострено чувство за реалност от много свои съотечественици, да получи съгласието на Ногес и на останалите за постигане на работно споразумение със съюзниците, включително признаването на Жиро. За по-голяма експедитивност при следващото им съвещание на 13 ноември Кларк отново ги заплашва, че ще ги арестува. Този следобед споразумението е постигнато и е подкрепено бързо от Айзенхауер, който току-що е пристигнал със самолет от Гибралтар. Съгласно условията му Дарлан е определен за върховен комисар и командващ военноморските сили, Жиро — за главнокомандващ сухопътните и военновъздушните сили, Жуен — за командващ източния сектор, Ногес — за командващ западния сектор и за генерален резидент на Френско Мароко. Активното сътрудничество със съюзниците за освобождаването на Тунис трябва да започне веднага.
Айзенхауер подкрепя с още по-голяма готовност споразумението, защото като Кларк вече е разбрал, че единствено Дарлан може да накара французите да застанат на страната на съюзниците, и защото си спомня какво му е казал Чърчил, преди да напусне Лондон: „Ако можех да се срещна с Дарлан, въпреки че го ненавиждам, с радост ще пълзя по ръце и колене една миля, ако мога да го накарам да присъедини неговия флот към съюзническите сили“. Решението на Айзенхауер също получава бързо одобрение от Рузвелт и Чърчил.
Обаче една такава „сделка с Дарлан“, който дълго време е бил представян в печата като зловеща, пронацистки настроена фигура, предизвиква буря от протести във Великобритания и Америка — по-лоша, отколкото Чърчил и Рузвелт са очаквали. По-силна е реакцията във Великобритания, защото там Дьо Гол и привържениците му правят всичко възможно да засилят об-щественото негодувание. Рузвелт се опитва да успокои духовете с публично обяснение, в което използва една фраза от телеграма лично до него от Чърчил, заявявайки че споразумението с Дарлан „е само временно и е оправдано единствено от напрегнатата битка“. Освен това на една тайна прес-конференция, за която не трябва да се пише в пресата, той го описва като прилагане на старинната повеля на православната църква: „Деца мои, във време на голяма опасност ви е позволено да вървите с дявола, докато преминете моста“.
Естествено, обяснението на Рузвелт, че споразумението е „временно“, шокира Дарлан, който чувства, че е бил изигран. В протестно писмо до Марк Кларк той гневно заявява, че както публичните декларации, така и неофициалните изказвания показват, че очевидно го смятат „само за лимон, който американците ще захвърлят, когато го изстискат“. Декларацията на Рузвелт предизвиква още по-гневна реакция сред френските командири, подкрепили Дарлан да постигне споразумението със съюзниците. Много обезпокоен, Айззенхауер изпраща телеграма във Вашингтон, в която подчертава, че „настроенията на французите далеч не съответстват на предварителните очаквания и затова е изключително важно да не се правят прибързани действия, които могат да нарушат равновесието, което успяхме да постигнем“ генерал Смътс, който пристига със самолет в Алжир на път от Лондон за Южна Африка, изпраща следната телеграма на Чърчил: „Що се отнася до Дарлан, направените официални декларации имат отрицателен ефект върху местните френски лидери и продължаването им в този дух ще е опасно. Ногес заплаши да подаде оставка, а тъй като той упражнява контрол върху населението в Мароко, резултатите от подобна стъпка могат да имат дълготрайни последици“.