История на Втората световна война

През това време Дарлан е постигнал детайлно споразумение с Кларк за съдействие. Освен това е убедил френските лидери в Западна Африка да го последват и да предоставят на съюзниците пристанището на Дакар заедно с военновъздушните бази. Но в навечерието на Коледа Дарлан е убит от фа-натизиран млад човек — Боние де ла Шапел, който принадлежи към кръга на роялистите и голистите, настояващи за свалянето на Дарлан от власт. Това своевременно отстраняване помага на съюзниците да се избавят от един неудобен политически проблем и да оберат плодовете от „сделката с Дарлан“. В мемоарите си Чърчил пише: „Въпреки че е престъпно, убийството на Дарлан избави съюзниците от неудобството да работят с него, като същевременно им остави всички предимства, които той можа да им даде през съдбоносните часове на съюзническите десанти“. По заповед на Жиро убиецът на Дарлан е осъден на бърза ръка от военен съд и екзекутиран без протакане. На следващия ден френските лидери се съгласяват да изберат Жиро за върховен комисар на мястото на Дарлан. Той „запълва тази празнина“ за кратко време.

Ако съюзниците не бяха успели да си осигурят помощта на Дарлан, про-блемите им щяха да бъдат много по-сериозни, отколкото се оказва, тъй като в Северна Африка има близо 120 000 френски войници: 55 000 — в Мароко, 50 000 в Алжир и 15 000 — в Тунис. Макар и разпръснати на широк периметър, те биха могли да окажат мощна съпротива, ако бяха продължили да се противопоставят на съюзниците.

Единственото важно нещо, което помощта на Дарлан и неговият авторитет не успяват да постигнат, е придвижването на главния френски военноморски флот от Тулон в Северна Африка. Неговият командващ — адмирал Де Лаборд, се колебае да откликне на призивите на Дарлан, без да има потвърждение от Петен, а специалният пратеник, когото Дарлан изпраща, за да го убеди, е заловен от германците. Колебанието на Лаборд се дължи и на факта, че германците се изхитрят да спрат в околностите на военноморската база, като позволяват тя да остане неокупирана зона с френски гарнизон. Междувременно подготвят план за преврат, който да остави флота непокътнат, и го осъществяват на 27 ноември, след като блокират входа на пристанището с минно заграждение. Въпреки че забавянето попречва на флота да се измъкне, французите успяват да осъществят плана си за потапянето му достатъчно бързо, за да осуетят опита на германците да го завладеят. Така те изпълняват уверението, дадено от Дарлан на 10 ноември по време на първата му среща с Кларк в Алжир: „Флотът няма да падне в германски ръце при никакви обстоятелства“. Разочарованието на съюзниците, че френският флот не успява да пристигне в Северна Африка, е компенсирано от утехата, че опасността да бъде използван против тях е ликвидирана с потапянето му.