История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Двайсет и втора глава
Надпреварата за Тунис
Настъплението срещу Тунис и Бизерта започва със съвсем кратка акция от морето срещу пристанището на Бужи, на около 160 км източно от Алжир и само на 40 км от Бизерта. Това е съкращаване на първоначалния план, който, при положение че има пълно и своевременно френско съдействие, предвижда използването на парашутни части и морски десант на командоси за завладяване на летищата при Бон, Бизерта и Тунис през следващите дни-11, 12 и 13 ноември. През това време намиращи се на корабите части от резерва на силите, дебаркирали в Алжир, трябва да отплават, за да превземат пристанищего на Бужи и летището при Джиджели, на 65 км зад предната база. Поради несигурното положение след десанта в Алжир обаче този план е сметнат за твърде рискован и по-далечните придвижвания отпадат. Вместо това на 9 ноември е решено да бъдат превзети Бужи и летището, a след това един отряд да се отправи бързо към крайната гара на една жп линия при Сук Ахрас, близо до границата с Тунис, докато по море и от въздуха други сили превземат Бон.
Рано вечерта на 10 ноември два добре охранявани конвоя отплават от Алжир с водещата 36-а бригада на британската 78-а дивизия (командвана от генерал-майор Вивиън Ивлиг) и запасите на експедицията. Те пристигат срещу Бужи рано на следващата сутрин, но губят доста време, докато слязат на близките плажове при силно вълнение поради опасения от враждебен прием, който впоследствие се оказва приятелски. Поради големите вълни предвиденият десант близо до Джиджели отпада и завземането на летището се забавя с още два дни. Това става причина няколко кораба да бъда унищожени от въздушни нападения. Рано на 12 ноември командосите успяват да се промъкнат в пристанището на Бон, а над летището е хвърлен отряд парашутисти. И двата отряда са приети добре от намиращите се там французи.
На 13 ноември бригадата при Бужи напредва, докато останалите елементи от дивизията настъпват по суша от Алжир, бързо следвани от отряда „Блейд“ — току-що слязла на сушата танкова колона, състояща се от 17/21-ви танков полк на 6-а бронетанкова дивизия49 — и прикрепените към тях пехотинци под командването на полковник Р. А. Хъл. Като предварителна мярка е планирано на 15 ноември един британски парашутен батальон да бъде спуснат по-рано при Сук ел Арба, на 130 км от град Тунис на туниска територия, а един амери-кански парашутен батальон да бъде хвърлен близо до Тебеса, за да прикрива южния фланг и да завладее летището там. Спускането на американците е из-вършено по план и два дни по-късно този батальон, командван от полковник Е. Д. Раф, прави един скок от 130 км в югоизточна посока, за да завземе летището при Гафса, което се намира на по-малко от 110 км от залива Габес, и дефилето, през което минава пътят от Триполи. Спускането на британците е забавено с един ден поради лошите атмосферни условия, а водещите сухопътни части се придвижват толкова бързо, че на 16 ноември те също стигат Сук ел Арба. Пак по същото време малкото туниско пристанище Табарка, на пътя за Бизерта, е достигнато от друга колона, която напредва по крайбрежния път. На следващия ден, 17 ноември, генерал Андерсън заповядва на 78-а дивизия да навлезе в Тунис и да унищожи сипите на Оста, след като завърши съсредоточаването си си на предни позиции. Тази пауза за съсредоточаване на силите, колкото и да е желателна, не е наложителна, като се имат предвид силите на Оста, които до този момент са успели да пристигнат — в Тунис един непълен парашутен полк, състоящ се от 2 батальона, който е прехвърлен по въздуха от Италия на 11 ноември, и 2 батальона в Бизерта (един инженерен и един пехотен). На 16 ноември бившият командир на корпус „Африка“ генерал Неринг, който е тежко ранен в битката при Алан Халфа и току-що се е възстановил, пристига с група офицери, за да командва това ядро от около 3000 души, наречено 9-и корпус. Дори в края на месеца той се равнява по сила само на една дивизия.
49
В 17/21 танков полк на тази дивизия по два взвода от всеки ескадрон е снабден с новите и бързи танкове „Крусейдър III“, въоръжени с мощно 57-милиметрово оръдие. Другите два взвода имат танкове „Валънтайн“, въоръжени с 42-милиметрово оръдие, които, макар и по-бавни, са много по-надеждни и по-добре въоръжени.