История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Междувременно на по-високо равнище се водят съдбоносни разговори. Половин час след полунощ Робърт Мърфи отива при генерал Жуен, съобщава му новината за предстоящия десант на значителни сили и го призовава да окаже съдействие с бързи нареждания да не им се оказва съпротива. Мърфи заявява, че са дошли по покана на Жиро, за да помогнат на Франция да се освободи. Жуен не показва готовност да приеме лидерството на Жиро и не смята авторитета му за достатъчен. Той заявява, че призивът трябва да бъде отправен към адмирал Дарлан, който по една случайност се намира в момента в Алжир, тъй като е пристигнал със самолет да види сериозно болния си син. Дарлан е събуден по телефона и е помолен да пристигне във вилата на Жуен, за да получи спешно съобщение от Мърфи. Когато пристига и му съобщават за предстоящия десант, първоначално той гневно възкликва: „Отдавна ми е известно, че британците са тъпи, но все съм си мислел, че американците са по-умни. Сега започвам да си мисля, че и вие правите толкова грешки колкото тях“.
След разгорещени спорове накрая той се съгласява да изпрати по радиото съобщение до маршал Петен, за да го запознае с положението и да поиска разрешение да действа от името на маршала, както намери за добре, за да се справи със ситуацията. Междувременно вилата е обкръжена от въоръжена група французи, които са против правителството във Виши, така че Дарлан се оказва буквално под стража. Малко по-късно групата е прогонена от подразделение жандармеристи, които арестуват Мърфи. След това Дарлан и Жуен, които се гледат с подозрение, отиват в главната квартира в Алжир. Оттам Жуен предприема стъпки, за да си възвърне контрола, като освобождава генерал Кьолц и други офицери, арестувани от Маст и привържениците му, и на свой ред ги арестува. Малко преди 8 часа сутринта Дарлан изпраща нова телеграма на маршал Петен, в която подчертава, че „положението се влошава и съпротивата скоро ще бъде удавена“ — очевиден намек, че ще е по-разумно да преклони глава пред по-силния. В отговора си Петен му дава исканите пълномощия.
Малко след 9 часа сутринта американският шарже д’афер във Виши Пинкни Тък отива при Петен и му предава писмо от Рузвелт, в което се иска съдействи-ето му. Петен му предава междувременно подготвен вече отговор, в който из-разява „недоумение и съжаление“ по повод на американската „агресия“ и зая-вява, че Франция ще се противопостави на нападението срещу нейната импе-рия дори от страна на стари приятели: „Такава е моята заповед“. Въпреки това той се държи много любезно с Тък и съвсем не изглежда ядосан. Поведението му създава впечатлението, че официалният му отговор всъщност е предназна-чен да успокои подозренията на германците и да предотврати намесата им. Но няколко часа по-късно министър-председателят Пиер Лавал приема под натис-ка на Хитлер предложение за германска подкрепа от въздуха и до вечерта сили-те на Оста подготвят войски за изпращане в Тунис.
Междувременно Дарлан на своя отговорност издава заповеди до френските части и кораби в Алжир да прекратят огъня. Въпреки че тази заповед не се отнася до Оран и района на Касабланка, Дарлан упълномощава Жуен да по-стигне споразумение за цяла Северна Африка. Освен това рано вечерта е по-стигнато съгласие в 20,00 часа контролът на Алжир да премине в ръцете наамериканците, а от разсъмване на следващата сутрин, 9 ноември, съюзници-те да могат да използват пристанището.
На 9 ноември следобед Марк Кларк пристига да уговори нужните подроб-ности, а Кенет Андерсън да поеме командването на съюзническите войски за настъплението в Тунис. Жиро също пристига малко по-рано, но установява, че съвсем не е добре дошъл за видните си съотечественици там, и намира убежи-ще при едно семейство, което живее извън града. Марк Кларк отбелязва, че „той практически премина в нелегалност“, но на следващата сутрин Жиро се по-явява за първата среща на Кларк с Дарлан, Жуен и главните им помощници.
На нея Кларк притиска Дарлан да издаде заповед за прекратяване на огъня в цяла Френска Северна Африка и когато той се колебае с мотива, че е изпратил в резюме доклад за условията на правителството във Виши и трябва да изчака отговор оттам, Кларк започва да удря по масата и заявява, че ще нака-ра Жиро да издаде заповедта вместо него. При този аргумент Дарлан изтъква, че Жиро няма нито законната власт да го направи, нито достатъчно лично влияние. Той заявява също, че една такава заповед „ще доведе до незабавната окупация на Южна Франция от германците“ — прогноза, която скоро става реалност. След още аргументи, придружени с тропане по масата, Кларк направо заявява на Дарлан, че ако не издаде незабавно заповедта, ще бъде арестуван. Той вече е взел мерки и е поставил въоръжена стража около сградата. Тогава след кратко обсъждане с щаба си Дарлан приема този ултиматум и заповедта му е изпратена в 11,20 часа предобед.