История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Там десантите започват точно в 1 часа след полунощ и продължават без спънки въпреки стръмните и опасни брегове. Френските войници, които десантчиците срещат малко по-навътре, казват, че били инструктирани да не оказват съпротива. Летище Блида е достигнато около 9 часа сутринта. В източния край на Алжир десантите малко закъсняват, а и се натъкват на едно укрепено селище, което отказва да ги пропусне.
Важното летище Мезон Бланш е достигнато скоро след 6 часа сутринта и окупирано след символична съпротива с няколко изстрела. Обаче при настъплението към град Алжир войските попадат на укрепена отбранителна позиция, която затваря пътя им, а по-късно са спрени от 3 френски танка. Бреговата артилерия на нос Матифу също отказва да се предаде и отстъпва едва след като следобед на два пъти е бомбардирана от бойни кораби и пикиращи бомбардировачи.
Опитът да се влезе бързо в пристанището на Алжир завършва още по-зле. За тази цел са използвани британските разрушители „Брук“ и „Малкълм“, развели големи американски знамена и пренасящи един американски пехотен батальон. Планирано е те да влязат в пристанището три часа след десантите с надеждата, че защитниците ще бъдат изтеглени, дори без да е поискано мълчаливото им съгласие. Вместо това разрушителите са подложени на силен обстрел веднага след като наближават входа на пристанището. „Малкълм“ е ударен лошо и се оттегля. При четвъртия опит „Брук“ успява да отправи предизвикателството, като хвърля котва край един кей, където войниците слизат. Първоначално не им се пречи да окупират пристанищните съоръжения, обаче към 8 часа сутринта оръдията започват да обстрелват „Брук“, принуждавайки го да вдигне котва и да се оттегли. Слезлите на брега войници са подложени на силен обстрел от френски африкански бойци и се предават скоро след пладне, тъй като боеприпасите им привършват и няма признаци за помощ от основните сили. Все пак огънят на французите цели да прикове намясто десантната група, а не да я унищожи.
При десантите западно от Алжир близо до нос Сиди Ферух има много повече забавяне и бъркотия, а част от десантните кораби бъркат посоката и пристигат на заеманите от британците плажове по на запад. Части от батальоните са разпръснати на 25 км по бреговата ивица, а много от десантните съдове се разбиват в прибоя или получават повреди в двигателите. За щастие първо-начално десантчиците са посрещнати приятелски или равнодушно, тъй като Маст и някои от офицерите му идват да ги посрещнат, за да преминат безпре-пятствено. В противен случай тези десанти биха се превърнали в скъпо стру-ващо фиаско. Ho когато след бързо прегрупиране се отправят към Алжир, колоните срещат съпротива на няколко места, тъй като междувременно Маст е освободен от командването, заповедите му за оказване на съдействие са отменени и на войниците е заповядано да се противопоставят на съюзничес-кото настъпление.
Съюзническите помагачи в Алжир свършват своята част от работата за-бележително добре при трудностите, причинени от твърде късното предизве-стие за десантите и оскъдните сведения за целите им. Плановете им да окажат помощ в подобен случай бързо влизат в действие. По брега са поставени офи-цери да посрещнат и да ориентират американците, контролните пунктове са завзети от организирани групи, повечето телефонни връзки са блокирани, полицейските участъци в града и извън него — окупирани, недружелюбно настроените висши офицери са арестувани, а радиостанциите — завзети и готови за обръщението на Жиро или на друг от негово име, като надеждата е, че то ще има решаващо въздействие. Накратко казано, когато десантите са извършени, съдействието е достатъчно, за да бъде предотвратена съпротива, и положението в града се контролира до около 7 часа сутринта — по-дълго, отколкото са очаквали, че ще успеят, или смятат за нужно. Обаче придвижването на десантните части е твърде бавно.
Когато до 7 часа сутринта американците не се появяват, възможностите на колаборационистите да влияят на своите съотечественици намаляват. Освен това, когато отправят по радиото призив от името на Жиро, който също не се появява, каквито са очакванията, става ясно, че твърде са надценили тежестта на името му. Скоро започват да изпускат положението от контрол и са отстранени или арестувани.