История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Без да губят време за съсредоточаване, германците бързо напредват на запад и с дръзки действия прикриват слабостта си. Френските части в Тунис, макар и значително по-многобройни, отстъпват пред тях, за да избегнат ранен сблъсък преди пристигането на подкрепленията на съюзниците. На 17 ноември един германски парашутен батальон (само от около 300 души), командван от капитан Кнохе, напредва по пътя Тунис-Алжир, а поставената там френска група се оттегля към шосейния възел Меджез ел Баб (на 65 км западно от Тунис) с важния мост над река Меджерда. Там на 18 ноември вечерта французите са подкрепени с подразделения от отряд „Блейд“, включващи един британски парашутнодесантен батальон и един американски артилерийски батальон. (17/21-ви полк с неговите танкове все още не е пристигнал.) Водещият ескадрон стига Сук ел Арба на 18 ноември, обаче не е изпратен напред.
В 4 часа сутринта командващият френските въоръжени сили в Тунис генерал Баре е извикан там, за да се срещне с германски пратеник, който му поставя ултиматум от Неринг, че французите трябва да отстъпят на позиция близо до границата на Тунис. Баре се опитва да преговаря, но германците разбират, че това е само опит да печели време, и рано сутринта разузнаването забелязва присъствието на съюзническите войски. Така в 9 часа сутринта те прекъсват разговорите и 15 минути по-късно откриват огън. Час и половина след това на полесражението пристигат германски пикиращи бомбардировачи, които разтърсват здравата защитниците, а парашутистите предприемат две малки атаки по суша и дръзкото им поведение подсилва впечатлението, че са по-силни, отколкото са в действителност. Командирите на защитниците разбират, че няма да могат да удържат заеманите позиции, ако на помощ не пристигнат подкрепления, а по нареждане на генерал Андерсън тази помощ е ограничена поради завършващото съсредоточаване на съюзническите войски за планираното настъпление в Тунис.
След като се стъмва, Кнохе изпраща малки бойни групи да преплуват реката и те много ефикасно симулират атака с нарастваща мощ. Съюзническите сили се изтеглят от моста, като го оставят непокътнат. Непосредствено преди полунощ местният британски командир се обажда на френския командир в командния му пункт и настоява да отстъпят незабавно, за да заемат по-сигурни позиции на възвишението 13 км по-назад. Това е направено и германците окупират Меджез ел Баб — ярък пример за блъф, постигнат с голяма дързост от подразделение, което е десет пъти по-малобройно от силите на противника.
Парашутният инженерен батальон на майор Вициг, който идва от Бизерта с няколко танка, напредва на запад по крайбрежния път и среща водещия ба-тальон на 36-а пехотна бригада при Джебел Абиод. Въпреки че германците успяват да сломят съпротивата на част от батальона, той продължава да се държи, докато останалата част от бригадата му се притече на помощ.
Междувременно по-малки германски бойни групи, изпратени на юг, зав-ладяват основните градове по пътя Триполи-Сус, Сфакс и Габес. Около 50 парашутисти, прехвърлени по въздуха, успяват да заблудят до такава степен френския гарнизон, че той напуска Габес. На 20 ноември те са подсилени от 2 италиански батальона, идващи от Триполи, които пристигат тъкмо навреме, за да попречат на един опит на американците да прехвърлят в Габес парашу-тистите на полковник Раф. На 22 ноември малка германска танкова колона прогонва французите от централния шосеен възел Сбейтла. Там тя поставя на позиция едно италианско подразделение, преди да се завърне в Тунис, но друга група на батальона на Раф бързо го принуждава да отстъпи.
Въпреки това оскъдните сили на Неринг не само запазват своите предмостия в Тунис и Бизерта, но и значително ги разширяват и те обхващат по-голямата част от северната половина на Тунис.
Планираната офанзива на Андерсън за завладяване на Тунис започва едва на 25 ноември. В периода преди началото й малките германски сили са утроени, макар че чисто бойните контингенти се състоят само от 2 малки парашутни полка (всеки от по 2 батальона), един парашутно-инженерен батальон, 3 пехотни бататальона от наборници и 2 роти на 190-и танков батальон с 30 танка. Сред тях има от новия модел T-IV с дългоцевно 75-милиметрово оръ-дие, което е важно преимущество. Така поради дългата пауза, направена от Андерсън близо до границата на Тунис, за да бъде завършено съсредоточава-нето на командваните от него части, изключително голямото неравенство между силите на Оста и на съюзниците е намалено.