Червеният корсар
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният корсар». Краткое содержание книги:
— Така ли? Мислите ли, че не го знае? Може би…
— Не говорете повече, мой храбри приятелю, не говорете повече — прекъсна го внимателният му, но раздразнителен командир. — И аз съм имал такива несполуки, но ние стоим над тях, сър, високо над тях и над тяхната наглост. Който е спечелил чина си с честни усилия като вас и мен, няма защо да се срамува от това. Дявол да го вземе, младежо, веднъж цяла седмица храних един такъв келеш, а когато по-късно го срещнах по лондонските улици, извърна глава и взе да зяпа някаква църква отсреща така, че прост човек би помислил, че тоя хлапак знае за какво служи тая сграда! Но да не мислим повече за това, Хари; уверявам ви, и по-лоши неща са ми се случвали.
— Аз бях на кораба му под лъжливо име — с мъка вметна Уайлдър.
— Дори и дамите, които бяха с мен през време на корабокрушението, не ме познаваха под друго име.
— Е, това е било благоразумно! Пък и тоя млад негодник не се е преструвал на невеж от благовъзпитаност. О, здравейте, мистър Фид! Добре дошъл отново на „Стрела“.
— Аз вече си позволих сам да си кажа „добре дошъл“, ваша милост — отвърна Фид, който, изглежда, нарочно се мотаеше около двамата си началници, за да привлече вниманието им. — Солиден кораб е оня там и храбрец е капитанът му, и силен е екипажът му; но ако питате мен, заради доброто си име трябва да призная, че по ми допада да плавам с кораб, който може да покаже разрешителното си, когато му го поискат.
Руменината по бузите на Уайлдър ту се отдръпваше, ту пак бликваше като червен отблясък по вечерното небе, а очите му се въртяха във всички посоки, стараейки се обаче да не срещнат учудения поглед на стария му приятел.
— Не ми е съвсем ясно какво говори тоя момък, мистър Арк. Всеки офицер от кралската флота — от капитана до боцмана, тоест всеки благоразумен човек, когато е на море, винаги носи със себе си заповедта за назначаването си на тази длъжност, иначе може да се озове в неудобно положение: да го сметнат за пират.
— Тъкмо това исках да кажа и аз, сър, но ваша милост като образован и опитен човек умее да си служи по-добре с думите. Ние с Гвинея често сме си говорили по този въпрос, капитан Бигнъл, и неведнъж сериозно сме се замисляли. „Да речем — викам на чернокожия, — да речем, че се случи някой от корабите на негово величество да се натъкне на ей тоя тук и се счепкаме — думам, — какво ще правим ние с теб при такова положение?“ „Ами — каза чернокожият, — ще стоим до наши оръдия рамо до рамо с мастър Хари.“ Аз не възразих нищо, но, нека прощава мастър Хари, а и вие, ваша милост, си позволих да добавя, че според скромното ми мнение много по-добре е да ме убият на почтен кораб, отколкото на палубата на пиратски.
— Пиратски ли! — възкликна командирът му, като се облещи и зяпна.
— Капитан Бигнъл — подзе Уайлдър, — аз извърших може би непростим грях, като мълчах толкова дълго, но когато чуете разказа ми, някои обстоятелства сигурно ще ме оправдаят. Корабът, който виждате, е на прочутия Червен корсар; не, заклевам ви във всички добрини, които сте сторили досега за мен, първо ме изслушайте, а после ме съдете, ако желаете.
Думите на Уайлдър и искреното му, мъжествено държане усмириха надигащия се гняв на избухливия стар моряк. Той изслуша сериозно и внимателно краткия, но ясен разказ, който помощникът му побърза да изложи, и още преди да завърши, капитанът вече почти споделяше оная признателност и ония безспорно благородни чувства, които не бяха позволили на младия човек да разобличи коварството на този, който сам се бе отнасял така великодушно към него. От време на време капитанът прекъсваше разказа с остри и, би могло да се каже, професионални възклицания на учудване и възхищение, но, общо взето, успяваше да сдържа нетърпението и чувствата си по твърде нехарактерен за него начин, като се има предвид темпераментът му.
— Това е наистина невероятно! — възкликна той, когато помощникът му свърши. — Много жалко, че толкова честен човек е станал такъв изпечен мошеник. Но, Хари, все пак ние не бива да му позволяваме да се изплъзне; нашата преданост към короната и вярата ни не допускат това. Трябва да завием обратно и да го подгоним; ако с благи думи не го вразумим, не виждам друго средство освен бой.
— Опасявам се, че именно такъв е нашият дълг, сър — отвърна младият човек с въздишка.
— Това е въпрос на етика. Значи бъбривият франт, когото прати при мен, в крайна сметка съвсем не е капитан! Но няма съмнение, по външност и обноски е джентълмен. Уверен съм, че е някой млад безделник от добро семейство, иначе нямаше да играе така успешно ролята на хаймана. Трябва да се стараем да пазим името му в тайна, мистър Арк, за да не злепоставяме приятелите му. Стълбовете на нашата аристокрация, макар и малко напукани и обезобразени, в края на краищата са опора на трона и не ни подобава да показваме на простолюдието тяхната гни-лота.