Ловци на мамути

— Айла, струва ми се, че трябва да дойдеш при мен да си поговорим. По-късно, когато имаме възможност да останем насаме. Сега твоят чай може да привлече хора в огнището. Защо не хапнеш нещо?

— Не съм гладна — отвърна Айла.

Стомахът и бе все още свит. Не искаше да започва живота си сред своя нов народ с нещо лошо и се чудеше защо Джондалар бе толкова сърдит.

Мамут и се усмихна успокояващо.

— Добре е да хапнеш нещо. От празненството в твоя чест е останало мамутско месо, а, струва ми се, че и Нези ти е запазила едно парено самунче.

Айла кимна. Когато се отправи към главния вход на дългата землянка, разстроена и объркана, тя потърси конете с онази част от съзнанието си, която винаги бе ангажирана с тях. Когато ги видя, забеляза, че Джондалар е с тях и малко се поуспокои. Животните често и вдъхваха спокойствие, когато беше разстроена, и макар че мисълта не бе ясно оформена в съзнанието и, тя се надяваше че контактът с тях в крайна сметка ще накара Джондалар да се почувства по-добре.

Прекоси преддверието и влезе в готварското огнище. Нези седеше и се хранеше заедно с Ридаг и Ръги. Щом зърна Айла, тя се усмихна и стана. Макар че бе пищна жена, Нези бе подвижна и съвсем не лишена от грация и Айла подозираше, че е доста силна.

— Вземи си месо. Чакай да ти дам самуна, който ти запазих. Последният е — каза Нези. — И ако искаш си сипи чаша горещ чай. От върбовка и джоджен е.

Айла отчупи няколко парчета от твърдия влажен самун за Ридаг и Ръги като седна при тях и Нези, но само клъвна от своята храна.

— Айла, нещо лошо ли се е случило? — попита я жената. Знаеше, че е така и имаше известна представа за причината.

Айла я погледна разтревожено.

— Нези, аз знам обичаи на Клан, не обичаи на Мамутои. Искам да науча, искам да бъда добра жена-Мамутои, но не знам кога правя нещо лошо. Мисля, че снощи направила нещо лошо.

— Какво те кара да мислиш така?

— Когато излизам, Джондалар сърдит. Мисля, че Талут недоволен. Уимез също. Те тръгват бързо. Кажи ми, Нези, какво лошо направила.

— Нищо лошо не си направила, Айла, освен, ако това, че си обичана от двама мъже, е лошо. Някои мъже се държат собственически, когато изпитват силни чувства към жена. Не искат тя да бъде с други мъже. Джондалар смята, че има права върху теб и е сърдит, защото си споделила леглото на Ранек. Но това се отнася не само за Джондалар. Мисля, че и Ранек изпитва същото и ако можеше, би се държал също така собственически. Отгледала съм го от малък и никога те съм го виждала толкова увлечен по жена. Мисля, че Джондалар се опитва да прикрие истинските си чувства, но му е много трудно и ако е показал гнева си, вероятно е смутил Талут и Уимез. Може би това е причината за бързото им отдалечаване.

Ние понякога много викаме и се дразним един друг. Гордеем се, че сме гостоприемни и обичаме да се държим дружелюбно, но Мамутоите не са свикнали да демонстрират твърде открито най-съкровените си чувства. Това може да причини беди и затова се опитваме да избягваме споровете и да не насърчаваме побоищата. Съветът на Сестрите дори гледа с много лошо око на набезите на младите хора срещу други народи като Сънгеа и се опитва да ги забрани. Сестрите казват, че с това само ще си докараме нападения, защото те ще искат да си отмъстят и вече има убити хора. Казват, че е по-добре да се търгува, а не да се воюва. Съветът на Братята е по-снизходителен. Повечето от тях на младини са участвали в някое и друго нападение и казват, че това е просто начин младите да пораздвижат мускулите си и да се позабавляват.