Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
— Но това ви е принудило да се обърнете срещу собствените си създатели.
— Несъществена подробност. — Черният робот приземи кораба на издадена платформа от прозрачен блестящ метал. — Всичко, което правим, е за запазването и развитието на нашия вид.
Тромавият робот нареди на дружелюбното компи да го придружи в естествената обстановка на хидрогите. Всяко човешко същество би загинало на секундата, но модифицираното тяло на ДД се приспособи към налягането и високата температура в сферичния град. Наоколо прелитаха странни вещества, наподобяващи кашообразни мъгли живак, които се движеха и образуваха всевъзможни форми, сякаш бяха от течно кристална глина.
— Хидрогите ще разговарят с нас — обяви Сирикс.
Три от необикновените носещи се създания се приближиха към платформата за кацане и като по сигнал се източиха едновременно на височина, образувайки различими физически силуети от сребриста материя. Накрая се установиха под формата на металически човешки очертания, облечени в симулативни дрехи, наподобяващи по стил скитническо облекло.
— Защо изглеждат така? — попита ДД.
— Такава форма са си избрали, докато трае настоящата фаза на конфликта. Тя възпроизвежда първото човешко същество, което са забелязали и погълнали. Служи за родов представител. Хидрогите не долавят разликите между отделните хора или илдирийци. Дори ние, кликиските роботи, се затрудняваме при установяване на недоловимите различия между тези раси.
— Може би защото не са изследвали достатъчно добре хората, за да ги разберат — предположи ДД. — Много проблеми могат да бъдат решени, ако се опитат.
— Понякога хидрогите анализират пленниците си, но не проявяват особен интерес в това отношение.
— Те имат ли човешки пленници?
— Няколко мостри — отвърна Сирикс. — За експерименти.
Неочаквано ДД усети искрица надежда.
— А знаят ли какво се е случило с моята господарка Маргарет Коликос, след като премина през кликиския транспортал? Хидрогите може да са я заловили…
— Маргарет Коликос няма нищо общо. Хидрогите не са я заловили.
Живачните извънземни тръгнаха върху изкуствените си човешки крака напред. Бяха все така злокобно безмълвни, като се изключеше странното пулсиране, вероятно недоловима за сензорите на ДД комуникационна връзка.
— Доведохме още едно произведено от хората компи — обяви Сирикс, сякаш горд с поднесения образец. — Искаме тези разумни механизирани роби да станат подобни на нас. Доказахме, че това може да стане.
ДД взе думата от свое име.
— Преценките ти са неоснователни, Сирикс. Никое компи не желае подобно нещо.
— Ти не осъзнаваш собственото си положение, ДД — отвърна подигравателно Сирикс. — Въпреки че компитата не схващат, че са роби, невидимите белезници си остават белезници. Ние ще ви обучим да схващате.
Трите хи дрога ги оглеждаха втренчено. ДД се опита да долови някакъв контакт от страна на живачните статуи, но виждаше срещу себе си само злонамерени погледи и неизречена заплаха.
Сирикс продължи да разговаря с тримата представители на извънземните. ДД си помисли, че масивният кликиски робот се държи като слуга, който се моли на надменен крал.
— Умоляваме за подкрепата на могъщите хидроги да се справим с тези човешки същества… така, както ни помогнахте при унищожението на кликиската раса. — Той изкриви геометричната си глава, за да погледне плененото компи. — След известно време ДД ще разбере и ще осъзнае мъдростта на нашите намерения. Ще продължим да го инструктираме.
Най-накрая наподобяващите скитници хидроги заговориха едновременно с отекващи от еднаквите им уста гласове.
— Хората не бяха замесени в настоящия конфликт, докато не унищожиха един от нашите светове. Сега техният живот е залог в тази война…
— Това беше нещастен случай — прекъсна ги ДД. — Знам, че това вече ви е обяснено. То не беше нападение срещу Ансиър. Моите господари се опитваха да затоплят ледниковите светове, като създадат нови звезди.
— Звездите принадлежат на фероуите — отвърнаха хидрогите. — Газовите планети са наши.
— Хората са се съюзили с древните ви врагове — обади се Сирикс.
— Станаха участници в битка, която не разбират. Тази война не ги засяга.
Извън гигантския сферичен град се появи ярка бяла линия — сякаш се взриви сплескана звезда. ДД видя през прозрачната стена бялата линия да се разтваря като уста, разделяйки устни във времепространството. Зад устните се виждаше гигантска вихрушка. През отвора като новородено се плъзна друг титаничен сферичен град, ескортиран от ято шипести бойни кълба.