Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
Може би това е денят, в който ще срещна първия си пришълец!
Чудесно е да сме отново край езерото!
Реших да си направя 10 дни почивка, след което да се върна към книгата за писането. Любопитен съм за Сърца в Атлантида; хората ще искат ли да разберат дали приятелят на Боби Гарфийлд Тед Бротиган взима участие в сагата за Кулата? Истината е, че всъщност не знам отговора на този въпрос. Както и да е, популярността на историите за Тъмната кула е поспаднала доста напоследък — продажбите са направо отчайващи в сравнение с другите ми книги (изключение прави единствено Роуз Мадър, която се оказа голямо дърво — по отношение на пазара, разбира се). Обаче това няма никакво значение (поне за мен) — когато завърша поредицата, продажбите могат и да се увеличат.
С Таби пак се дърлихме за маршрута, по който се разхождам; тя отново ме помоли поне да не излизам на главния път. Освен това ме попита: „Вятърът започна ли да вее?“ Тоест, дали съм започнал да мисля върху следващата книга от поредицата за Тъмната кула. Казах и, че не, комала-ком-ком-ка, историята още се подготвя… засега. Ала скоро ще се излее и вътре в нея има един танц, наречен комала. Това е едно от нещата, които виждам ясно — как Роланд танцува. Защо или за кого, нямам представа.
Както и да е, стана ми интересно защо Т. ме пита за Тъмната кула и тя ми рече:
— Когато си в компанията на стрелци, си в по-голяма безопасност.
Шегува се, предполагам, ала това е необичайна шега за Т. Изобщо не е в неин стил.
Тази вечер говорих с Ранд Холстен и Марк Карлинър. И двамата са въодушевени от идеята да се прехвърлим от Бурята на века към Червена роза (или Кралска болница21) — който и да изберат, ще е добре.
Снощи сънувах, че се разхождам и се събудих разплакан.
Кулата ще се срине, помислих си. О, Дискордия, над света се спуска мрак.
Заглавие от Портландския „Прес-Хералд“, 18 юни 1999:
Това е един от онези случаи, когато всички планети се подреждат една до друга, само дето сега цялото ми семейство се е събрало на Търтълбек Лейн. Джо и неговите пристигнаха около пладне — малкият му син е очарователен. Право казвам! Понякога се поглеждам в огледалото и си казвам: Вече си дядо. А — онзи Стив отсреща само ми се изсмива, защото идеята е толкова абсурдна! Стив от огледалото знае, че още съм второкурсник в колежа, като през деня ходя на училище и протестирам срещу войната във Виетнам, а през нощта пия бира в „Пате Пипа“ с Флип Томпсън и Джордж Маклеод. Ами моят внук, красивият Итън? В момента дърпа балона, привързан за крака му, и се смее.
Дъщеря ми Наоми и синът ми Оуън пристигнаха късно снощи. Вечерята ни по случай Деня на бащата беше страхотна; а присъстващите ми казаха такива приятни неща, че трябваше да се ощипя по бузата, за да се уверя, че не съм умрял! Господи, толкова съм щастлив, че имам семейство, толкова съм щастлив, че имам още истории за разказване, толкова съм щастлив, че съм още жив. Най-лошото нещо през тази седмица, надявам се, ще бъде леглото на жена ми, което се строши под тежестта на сина ни и снаха ни — идиотите се боричкали върху него!
Знаеш ли какво? Мислех си дали да не се върна към историята на Роланд в крайна сметка. Веднага след като завърша книгата за писането (която ще се казва За писането; името изобщо не е лошо, простичко е и е директно). Сега обаче слънцето грее, денят е прекрасен и аз възнамерявам да се поразходя малко.
Като се върна, ще напиша още.
От портландския „Сънди Телеграм“, 20 юни 1999:
СТИВЪН КИНГ УМИРА КРАЙ ДОМА СИ В ЛОВЪЛ
ПОПУЛЯРНИЯТ ПИСАТЕЛ ОТ МЕЙН УБИТ ПРИ КАТАСТРОФА, ДОКАТО ПРАВЕЛ СЛЕДОБЕДНАТА СИ РАЗХОДКА. СПОРЕД ВЪТРЕШНА ИНФОРМАЦИЯ ЧОВЕКЪТ, КАРАЛ СМЪРТОНОСНИЯ МИКРОБУС, „ОТМЕСТИЛ ПОГЛЕД ОТ ПЪТЯ“, ДОКАТО СЕ НОСЕЛ КЪМ КИНГ ПО ШОСЕ № 7.
От Рей Рутиър ЛОВЪЛ, МЕЙН. (Извънредно) Най-известният писател на щата Мейн бе блъснат и убит от микробус, докато се разхождал недалеч от лятната си къща вчера следобед. Превозното средство е било управлявано от Брайън Смит от Фрайбърг. Според надеждни източници злополучният шофьор признал, че „отместил поглед от пътя“, когато един от ротвайлерите му се измъкнал от задната част на буса и започнал да души около хладилната чанта под шофьорската седалка.
— Изобщо не го видях — казал Смит малко след инцидента, разиграл се на мястото, познато на местните като Слаб Сити Хил.
Кинг, автор на такива известни романи като „То“, „Сейлъмс Лот“, „Сиянието“ и „Сблъсък“, е бил закаран в Мемориалната болница в Бриджтьн, където е починал в 18 часа и 2 минути в събота вечерта. Той бе на 52 години.
21
„Бурята на века“ и „Кралска болница“ са телевизионни сценарии на Кинг, а „Червена роза“ — пълнометражен филм.