Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
19юни 1995(Бангор) С Таби току-що се върнахме от бангорската обществена зала, където най-малкият ни син (и още близо четиристотин негови съученици) получиха дипломите си. Вече е абитуриент — гимназията и прогимназията са зад гърба му. Отива в колеж през есента и тогава с Таби ще трябва да се сблъскаме с популярния „синдром на празното гнездо“. Всички разправят, че времето тече страшно бързо, ти кимаш с глава и казваш: да да да…, ала наистина е така.
Мамка му, тъжно ми е.
Чувствам се изгубен. За какво е всичко това? (Какъв е смисълът на всичко това, Алфи?) За какво е цялото това боричкане от люлката до гроба? „Полянката в края на пътя“? Исусе, ужасно е.
Междувременно решихме да отидем в Ловъл и къщата на Търтълбек Лейн този следобед, а Оуън ще се присъедини към нас след ден-два. Таби знае, че искам да пиша край езерото и, момче, има такава интуиция, че чак ме побиват тръпки. Когато се връщахме от церемонията по връчването на дипломите, ме попита дали вятърът вее отново.
Всъщност вятър е доста слабо казано — този път става въпрос за истински ураган. Нямам търпение да започна следващия том от поредицата за ТК. Време е да разберем какво точно се случва в състезанието по гатанки (това, че Еди взривява компютърния мозък на Блейн с „тъпи въпроси“ — които пак са си гатанки — е нещо, което знам от няколко месеца), но не мисля, че това ще е главната история, за която ще разказвам сега. Искам да пиша за Сюзан — първата любов на Роланд — и смятам да ситуирам „каубойския им романс“ в една измислена част на Средния свят, наречена Меджис (тоест Мексико).
Време е да оседлаем конете и отново да препуснем с Дивата банда.
Другите деца са добре, макар че Наоми е развила някаква алергична реакция (мисля, че към стриди).
(Търтълбек Лейн, Ловъл) Също както и в предишните си експедиции до Средния свят се чувствам така, сякаш съм прекарал цял месец на реактивна шейна. Или като надрусан с райски газ. Мислех си, че тази книга ще бъде много трудна, много, ала всъщност се оказа приятна и удобна като стари обувки или онези каубойски боти, които си купих от „Бали“ в Ню Йорк преди три-четири години и сърце не ми дава да ги изхвърля.
Вече съм написал над 200 страници и ми беше голям кеф да открия как Роланд и неговите приятели се натъкват на последствията от супергрипа; как виждат доказателствата за съществуването както на Рандал Флаг, така и на майка Абигейл.
Мисля, че не е изключено Флаг да се окаже Уолтър, старият противник на Роланд. Истинското му име е Уолтър о’Дим и навремето е бил едно обикновено селско момче. Връзва се идеално според мен. В момента виждам как всяка история, която някога съм написал, до голяма или малка степен е за тази история. И знаеш ли, изобщо не се притеснявам от това. Писането на тази история винаги ме кара да се чувствам така, все едно се прибирам у дома.
Защо обаче имам усещането, че ме дебне някаква опасност? Защо съм толкова убеден, че ако ме намерят проснат по очи на бюрото ми, починал от инфаркт (или пометен от своя „Харли“, навярно на шосе № 7), това ще се е случило по време на работата ми върху някой от тези свръхестествени уестърни? Толкова много хора разчитат на мен да завърша цикъла… И аз искам да го завърша! Господи, как искам само! Никакви Кентърбърийски разкази или Мистерията на Едуин Друуд не, мерси. Същевременно не мога да се отърва от усещането, че някаква антикреативна сила непрекъснато слухти около мен и си мисля, че мога да бъда забелязан много по-лесно, когато работя върху тези истории.
Добре, стига вече с тези врели-некипели. Излизам на разходка.
Очаквам до пет седмици книгата да бъде готова. Тази се оказа голямо предизвикателство, ала историята продължава да ме връхлита с изключително ярки детайли. Снощи гледах Седемте самураи на Акира Куросава и се зачудих дали пък това няма да се окаже правилната насока за том № 6, Върколаците от Средния свят (или нещо от сорта). Може би трябва да пообиколя и да проверя дали в някоя от видеотеките покрай шосето не може да се намери Великолепната седморка, която всъщност е американизираната версия на филма на Куросава.
Като стана дума за шосето, днес почти да падна в канавката заради един пич с микробус, който караше на зиг-заг по шосе № 7, очевидно пиян. Това стана на последния участък от пътя, точно преди да поема по относително по-безопасния Търтълбек Лейн. Едва ли ще кажа това на Таби — тя ще побеснее. Както и да е, вече се сблъсках със своя „пешеходен кошмар“ и за щастие това не се случи на онази част на пътя, минаваща покрай Слаб Сити Хил.