Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
Отне ми малко повече време, отколкото предполагах, ала тази вечер завърших Магьосникът…
С Таби си взехме довиждане с Джо и приятната му жена; те се прибират в Ню Йорк. Бях щастлив да им подаря екземпляр от Магьосникът. Първият пакет готови книги пристигна днес. Кое изглежда и ухае по-хубаво от нова книга, особено пък от такава с твоето име на корицата? Това е най-невероятната работа на света — истински хора ми плащат истински пари, за да се гмурнат в света на моето въображение. Където, трябва да добавя, единствените, които ми изглеждат напълно реални, са Роланд и неговият ка-тет.
Мисля, че тази книга ще хареса много на верните ми читатели, и то не само защото завършва историята за Блейн Моно. Чудя се дали върмонтската баба с мозъчния тумор е все още жива? Предполагам, че не, ала ако е, ще бъда щастлив да и изпратя екземпляр с автограф…
Таби, Оуън, Джо и аз отидохме до Оксфорд тази вечер, за да гледаме филма Армагедон. Хареса ми повече, отколкото очаквах, може би и защото семейството ми беше до мен. Филмът изобилстваше от специални ефекти и се заиграваше с темата за края на света. Накара ме да се замисля за Тъмната кула и Пурпурния крал. Не е кой знае колко изненадващо.
Тази сутрин работих върху виетнамската си история, като писах както на ръка, така и на новия си „Пауър Бук“, което май означава, че съм започнал да бачкам сериозно. Хареса ми начинът, по който Съли Джон се появява повторно там. Въпрос: Дали Роланд Дисчейн и неговите приятели някога ще се срещнат с приятеля на Боби Гарфийлд — Тед Бротиган? И какви всъщност са тези отрепки, които преследват стария Тедстър? Работата ми все повече заприличва на фуния, през която всичко се стича в Средния и Крайния свят.
Тъмната кула е моята свръхистория — няма никакво съмнение в това. Когато я завърша, възнамерявам да си почина малко. А може и да се оттегля завинаги.
Днес следобед отново направих обичайната си разходка, след което взех Фред Хоузър с мен на срещата на Анонимните алкохолици във Фрайбърг. По пътя към къщи той ме помоли да му стана гарант и аз се съгласих; мисля, че наистина е решил сериозно да се откаже от пиенето, което е много добре. Говорихме си за така наречените „Пришълци“. Той разправя, че районът около Седемте града гъмжал от тях, че никога до сега броят им не е бил толкова голям и че всички хора приказвали само за това, разпространявайки какви ли не слухове.
— Добре, как тогава аз не съм чул нищо за тях? — попитах. Не получих никакъв отговор, освен странния начин, по който ме изгледа Фред. Продължих да упорствам и той най-накрая каза:
— Хората не обичат да говорят за тях пред теб, Стив, защото през последните осем месеца в района на Търтълбек Лейн са забелязани поне две дузини от тях, а ти твърдиш, че не си видял нищичко.
Това ми се стори напълно лишено от всякаква логика и аз предпочетох да не отговоря. Едва след като оставих новия си повереник у дома му, осъзнах какво се опитваше да ми каже той — хората не говорят за „Пришълците“ пред мен, защото си мислят, че по някакъв шантав начин АЗ СЪМ ОТГОВОРЕН за тях! Мислех си, че вече съм свикнал с това да бъда „Плашилото на Америка“, ала това просто е нелепо…
2 януари 1999 (Бостън)
Тази вечер двамата с Оуън сме в „Хаят Харбърсайд“, а утре пътуваме за Флорида. (С Таби си говорехме да купим някаква къща там, но не сме казали на децата. Та те са само на 27, 25 и 21 — още не са достатъчно големи, че да разберат подобни неща, ха-ха!) По-рано се видяхме с Джо и гледахме филма Хърли-бърли по пиесата на Дейвид Рейб. Много странен. Като казах странен, точно в новогодишната нощ (преди да тръгнем от Мейн) сънувах кошмар. Не мога да се сетя какъв беше точно, ала на сутринта видях, че съм написал две неща в бележника си. Едното беше Бебето Мордред, като нещо, излязло от комикс на Час Адамс. Това донякъде го разбирам — навярно се отнася за бебето на Сузана от повествованието за Тъмната кула. Притеснява ме другото нещо. То гласи: 19.06.99, О, Дискордия.
Дискордия също ми звучи като нещо от историята за ТК, но не е нещо, което аз да съм измислил. Що се отнася до 19.06.99, това е дата, нали? И то знаеш ли каква? 19 юни тази година. С Таби трябва да сме в къщата на Търтълбек Лейн, ала доколкото си спомням, никой от познатите ми няма рожден ден тогава.