Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
И изведнъж — Бум! Усетих нечия ръка на рамото си, обърнах се и видях Таби. Тя искаше да разбере кой ми е изпратил розите. Попита ме и дали не съм бил заспал. Казах и, че не, но като че ли бях направил точно това — бях заспал в кухнята!
Знаеш ли на какво ми прилича това? На онази сцена в крайпътната станция от Стрелеца, в която Роланд хипнотизира Джейк с куршум. Аз обаче съм неподатлив на хипноза. Когато бях хлапе, един тип ме изкара на сцената на панаира в Топшъм и пробва да ме хипнотизира, но не успя. Доколкото си спомням, брат ми Дейв беше доста разочарован. Илюзионистьт искаше да започна да кудкудякам като кокошка.
Както и да е, мисля, че искам да се върна отново към Тъмната кула. Не знам дали съм готов за нещо толкова мащабно и заплетено — след някои от издънките през последните години нека кажем, че се колебая — но същевременно искам да се пробвам. Чувам как тези измислени хора ме викат. И кой знае? Навярно в този роман ще се намери местенце и за една голяма мечка, като Шардик от романа на Ричард Адамс!
Днес започнах следващата книга за Тъмната кула и — също както беше с Трите карти — в края на деня се запитах защо, мамка му, чаках толкова дълго. Да бъдеш с Роланд, Еди и Сузана е като да отпиеш глътка леденостудена вода. Или като да се срещнеш със стари приятели след дълго отсъствие. Отново, както и предишния път, имам чувството, че аз не разказвам историята, а само осигурявам канал, по който тя се излива от мен. Искаш ли да ти кажа и още нещо? Чувствам се супер. Тази сутрин седях четири часа зад компютъра и нито веднъж не си помислих за пиене или за някаква дрога. Мисля, че ще нарека тази част Опустошени земи.
Не — Пустош. Една дума, както е в стихотворението на Томас Елиът (при него всъщност е „Пустошта“, мисля си аз).
Тази вечер завърших Пустош след истински маратон от пет часа непрекъснато писане. На хората никак няма да им хареса начинът, по който свършва — толкова много въпроси остават неразрешени — аз самият също си мислех, че историята няма да спре дотук, ала нищо не мога да направя. Чух един глас, който проговори ясно в главата ми (както винаги звучи като Роланд): „Засега приключи с работата си — затваряй книгата, Словострелецо.“ Като оставим настрана отворения финал, историята ми се струва страхотна, но както винаги не прилича много на другите неща, които пиша. Ръкописът е истинска тухла — над 800 страници! — и аз съм създал тази тухла за малко повече от три месеца.
Не е за вярване.
Отново, както беше и с Трите карти, почти няма нужда от поправки и редакции. Е, тук-там доизкусурих някои неща, но като се има предвид обемът на книгата, броят на корекциите е направо незначителен. Още не мога да повярвам как когато изпитвах нужда от някакво вдъхновение, точната книга веднага попадаше в ръцете ми. Също както в Куинкънкс20 на Чарлс Палисър с неповторимия жаргон от XVII век: „Да, право казваш“, „Така ще сторим, друже мой“ и „сладурче мое“. Този начин на говорене залепна перфектно на Гашър (поне според мен). И колко готино стана, че Джейк отново се върна в историята по този начин!
Едно нещо, което ме тревожи, е какво ще се случи със Сузана Дийн (която преди беше Дета/Одета). Тя е бременна и се боя кой (или какво) ще се окаже бащата. Някакъв демон? Едва ли ще е точно така. Може би няма да се наложи да се занимавам с това поне още няколко книги. Във всеки случай опитът ми нашепва, че когато в някоя дълга книга дадена жена забременее и никой не знае кой е бащата, историята винаги се размирисва. Не знам защо, но като сюжетен ускорител бременността просто куца.
Е, добре, може би пък това изобщо не е чак толкова важно. Чувствам се уморен от Роланд и неговия ка-тет. Мисля, че ще мине известно време, преди отново да се върна към него, въпреки че феновете ще нададат кански вой, когато стигнат до отворения финал, оставящ героите в компанията на Блейн Моно. Помни ми думите.
Много съм доволен, че го написах — за мен краят е перфектен. В много отношения Пустош ми се струва като връхната точка на моите „реалистични измишльотини“.
Май е по-добра даже и от Сблъсък.
27 ноември 1991 Помниш ли, като ти казах, че ще ме насолят здраво за финала на Пустош? Виж това!
Следва писмо от Джон Т. Спайър от Лоурънс, Канзас:
Драги господин Кинг,
А може би трябва да зарежа формалностите и да кажа „Драги Заднико“?
Не мога да повярвам, че платих такава пачка за изданието на Доналд Грант на твоята книга за СТРЕЛЕЦА Пустош и получих това. Заглавието е много точно, защото романът ти е „истински БОКЛУК“.
20
Заглавието означава разположение на пет предмета в една стая по следния начин — четири във всеки от ъглите и един в центъра. — Б. пр.