Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
В Пъблишърс Уикли (синът ни Оуън го нарича „Пръдливи дрисли“, което е доста точно определение) имаше рецензия на последната книга на Ричард Бакман… и, бейби, отново бях здраво насолен. Написали, че е скучна — може да е всякаква, мама му стара, ама пък точно това не е. Е, голям праз, с мисълта за това ми беше по-лесно да отида до Норт Уиндъм и да купя две бъчонки с бира за купона. Взех ги от „Дискаунт Бивъридж“. Също така отново пропуших, тъй че можеш да почваш с конското. Ще ги откажа в деня, когато стана на четирийсет — заклевам се.
Ох, и Гробище за домашни любимци ще излезе точно след два месеца от днес… Тогава с кариерата ми наистина ще бъде свършено (шегичка… е, поне се надявам да е шегичка). След кратък размисъл добавих Тъмната кула към списъка с мои книги на титулната страница. В края на краищата защо пък не? Да, прекрасно знам, че е разпродадена — та тиражът беше само 10 000 бройки, за Бога — ала това си е истинска книга, излязла е както си му е редът и аз се гордея с нея. Не мисля, че някога ще се върна при стария Роланд — Рицаря с патлаците — ала наистина се гордея с този роман.
Добре, че не забравих да отида за бира.
Човече, днес следобед ми се обади Сам Вон от „Дабълдей“ (той редактира Гробище за домашни любимци, ако си спомнят), и беше побеснял. Знам, че има фенове, които искат Тъмната кула и са вбесени, че не могат да се сдобият с нея, защото и аз получавам писма от читателите си. Ала Бен разправи, че са получили над ТРИ ХИЛЯДИ!! писма. И защо, питаш ти? Защото бях достатъчно тъп, че да сложа Тъмната кула в списъка с произведенията си. Мисля, че Сам има пълното право да е нервен. Каза ми, че да обявя публично книга, която феновете искат да имат и не могат да намерят, е все едно да размахаш парче месо пред носа на гладно куче и после да го скриеш казвайки: „Не, не, няма да ти го дам, ха-ха.“ Боже и Човеко Исусе, хората са толкова разглезени! Изглежда, си мислят, че ако някъде по света има книга, която искат, то имат пълното право да притежават тази книга. Това щеше да се стори доста интересно на онези люде от Средновековието, които са чували разни слухове за книгите, ала никога не са виждали подобно нещо през живота си — хартията е била много скъпа (няма да е зле да сложа нещо подобно в следващия роман за Стрелеца/Тъмната кула, ако изобщо го напиша) и книгите са представлявали истински съкровища, които човек е пазил като зеницата на окото си. Обожавам обстоятелството, че мога да си изкарвам прехраната с писане на истории, обаче всеки, който разправя, че този занаят няма тъмна страна, значи нищо не разбира. Някой ден ще напиша роман за психясал колекционер на редки издания! (Шегичка).
Между другото днес е рожденият ден на Оуън. Става на седем! Възрастта на разума! Не мога да повярвам, че най-малкият е на седем, а дъщеря ми е на тринайсет — прекрасна млада жена.
(Ню Йорк) Току-що се върнах от среща с Илейн Костьр от „Ню Американ Лайбръри“ и агента си, стария Кърбо. И двамата се съдраха да ме убеждават да пусна Стрелеца в голям тираж с меки корици, ала не се съгласих. Някой ден може би, обаче засега не искам да дам на толкова много хора шанс да прочетат нещо в такъв недовършен вид, освен ако (или докато) не се захвана сериозно с историята.
Което най-вероятно никога няма да стане. Междувременно в главата ми се върти идея за дълъг роман за един клоун, който всъщност е най-страшното чудовище на света. Идеята си я бива — клоуните са страшнички. Поне за мен, де. (Клоуни и пиленца, представи си само!)
Снощи сънувах един сън, който според мен разчупва творческия ми замисъл за То. Да предположим, че има някакъв Лъч, който крепи Земята (или дори множеството Земи). И че генераторът на този Лъч е разположен върху корубата на костенурка.
Мога да вкарам това в кулминацията на книгата. Знам, че звучи налудничаво, ала съм сигурен, че съм чел някъде, че в хиндуистката митология има огромна костенурка, която носи всички нас върху черупката си и че тя служи на Ган, върховната съзидателна сила. Също така си спомних и онзи виц, в който една жена казва на някакъв прочут учен: „Всичко това за еволюцията е пълна глупост. Всеки знае, че вселената лежи на гърба на огромна костенурка.“ А ученият (как искам да си спомня името му, ама не мога) я пита: „Може и така да е, мадам, но кой тогава държи костенурката?“ Презрителен смях от страна на дамата, която казва: „О, не можете да ме заблудите! Под нея има друга костенурка, под нея още една и така чак до долу!“ Ха! На ви това, рационални мъже на науката!