Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
Ще ти кажа от какво се нуждае Роланд — от приятели!
Тази вечер отидох с мотоциклета си да гледам Междузвездни войни и си мисля, че това ще е последният път, когато се качвам на мотоциклет, преди нещата да се поуталожат малко. Изядох цял тон хамбургери. Говорим за протеини!
Продължавам да си мисля за Роланд, моя Стрелец от поемата на Робърт Браунинг (с малко примеси от Хатлос Хат и Серджо Леоне, разбира се), докато карам. В това, че ръкописът е роман, няма съмнение, ала си мисля, че отделните глави също имат известна самостоятелност. Чудя се дали не бих могъл да ги продам на някое от фентъзи списанията? Може би дори на Фентъзи и Сайънс Фикшън, което е, така да се каже, Светият граал на жанра.
Навярно идеята е глупава.
Иначе не правя друго, освен да гледам бейзболни мачове (7 от националната лига и 5 от американската). Здравата се омотах, преди да свършат. Таби хич не беше доволна.
Кърби Макколи16 изпрати първата глава от старата ми работа за Тъмната кула на Фентъзи и Сайънс Фикшън! Човече, направо не мога да повярвам! Това е просто супер! Кърби казва, че според него Ед Фърман (главният редактор на списанието) най-вероятно ще пусне всичко от историята за Тъмната кула, което имам. Смятал да нарече първата част („Човекът в черно се носеше из пустинята, а Стрелеца го следваше, и т.н., и т.н., дрън-дрън, бум-бум“) „Стрелеца“, което май не е лишено от смисъл.
Никак не е зле за овехтяла историйка, която до миналата година мухлясваше забравена в най-влажния ъгъл на гаража. Фърман казал на Кърби, че в Роланд имало „усещане за реализъм“, което липсвало в по-голямата част от фентъзи произведенията, и искал да знае дали щяло да има още приключения. Аз съм сигурен, че има още приключения (или е имало, или ще има — кое е правилното граматическо време, когато говорим за ненаписани произведения?), но нямам никаква представа какви ще бъдат те. Знам само, че Джон „Джейк“ Чеймбърс ще се върне в историята.
Дъждовен, задушен ден край езерото. Децата не могат да си играят навън. Тази вечер извикахме Анди Фълчър да се грижи за големите, докато Таби и Оуън и аз отидохме в бриджтънското автокино. Таби мислеше, че филмът (Отвъд полунощ… някаква миналогодишна продукция) ще е пълен боклук, но не я чух да ме моли да се прибираме вкъщи. Що се отнася до мен, направи ми впечатление, че съзнанието ми отново се отплесна към онзи проклет тип Роланд. Този път към изгубената му любов. „Сюзан, прекрасното момиче на прозореца.“ Коя ли, питам се, е тя?
Получих първия си екземпляр от октомврийския брой със „Стрелеца“ в него. Човече, изглежда невероятно.
Бърт Хетлън17 се обади днес. Предложи ми да направя едногодишен курс по творческо писане в Университета в Мейн като хоноруван преподавател. Само Бърт може да дръзне да предложи на драскач като мен подобна работа. Обаче идеята ми се струва интересна все пак.
Уф, мамка му, пак се напих. Едва виждам проклетата страница, обаче ми се ще да нахвърлям нещо, преди да се пъхна в кревата. Получих писмо от Ед Фърман. Ще публикува втората глава от Тъмната кула — онази, в която Роланд се среща с хлапето — под заглавието „Крайпътната станция“. Той действително иска да пусне всички части на историята и аз нямам нищо против. Даже ми се иска да бяха повече. Междувременно трябва да мисля върху Сблъсък — и Мъртвата зона, естествено.
Всичко това в момента изобщо не ме вълнува. Мразя да вися тук в Орингтън — а най-много мразя адски натовареното шосе наблизо. Оуън за малко да бъде прегазен от един от огромните камиони, които профучават покрай къщата. Изкарах си ангелите. Обаче ми хрумна една идейка за роман, свързана с онова странно гробище за домашни любимци, дето е зад къщата. ГРОБИШТЕ ЗА ДУМАШНИ ЛЮБИМЦИ пише на табелата, не е ли шантаво? Забавно е, ала същевременно и страшничко. Почти като излязло от комиксите Подземието на ужаса.
Току-що говорих по телефона с Кърби Макколи. Обадил му се е Доналд Грант, който издава страшно много фентъзи под собственото си име (Кърби обича да се шегува, че Дон Грант е „човекът, който срина ореола на Робърт Е. Хауърд18“). Както и да е, Дон искал да публикува разказите за моя Стрелец под оригиналното им заглавие, Тъмната кула (с подзаглавие Стрелеца). Не е ли супер, а? Мое собствено „издание с ограничен тираж“. Ще издаде 10 000, плюс 500, които ще бъдат номерирани и подписани от мен. Казах на Кърби да продължава смело напред и да сключи сделката.
Както изглежда, май преподавателската ми кариера приключи и ще е добре да взема да отпразнувам това. Извадих ръкописа на Гробище за домашни любимци и го прегледах. Боже Господи, каква мрачна книга! Читателите ще ме линчуват, ако я публикувам, мисля аз. Ето един роман, който никога няма да бъде издаден…
16
Тогавашният литературен агент на Стивън Кинг. — Б. пр.
17
Бъртън Хетлън е професорът, който е преподавал американска литература на Стивън Кинг в Университета в Мейн, Ороно. — Б. пр.
18
Американски писател (1906–1926), известен най-вече с произведенията си за безсмъртния воин Конан. — Б. пр.