Песента на Сузана
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #6
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Песента на Сузана». Краткое содержание книги:
За да роди „мъничето“ си, майката-демон Мия обсебва тялото на Сузана Дийн и използва силата на Черната тринайсетица да се върне в Ню Йорк през лятото на 1999 година. Градът е непознат на Сузана… и ужасяващ за „ничията дъщеря“, с която тя споделя тялото и съзнанието си.
За да оцелее Кулата, трябва да бъде спасена Сузана и да се попречи на „Сомбра Корпорейшън“ да отнеме от Калвин Тауър празния парцел с розата.
Докато Джейк, отец Калахан и Ко се опитват да предпазят Сузана от смъртта, която я очаква в „Дикси Пиг“, с помощта на магията Роланд и Еди се пренасят в Мейн през лятото на 1977 година. Попадат в свят, който не само е реален, но и много опасен. Освен това там живее авторът на книгата „Сейлъмс Лот“, който е смаян от появата им, както те — от срещата с него…
Книгата е добра, обаче в много отношения ми се струва, че изобщо не съм я написал аз…, че тя просто се изля от мен като пъпната връв от бебешко пъпче. Онова, което се опитвам да кажа, е, че вятърът вее, люлката се люлее и понякога ми се струва, че никоя от тези книги не е моя и че аз не съм нищо друго освен шибана секретарка на Роланд от Гилеад. Знам, че звучи тъпо, но част от мен е убедена в това. А може би Роланд също си има шеф… Кой ли е той? Ка?
Напоследък нещо се депресирам, когато погледна живота си — алкохолизъм, дрога, цигари. Като че ли се опитвам да се самоубия. Или пък нещо друго иска да стане така…
19 октомври 1987 Тази вечер съм в Ловъл, в къщата до Търтълбек Лейн. Дойдох тук, за да поразмишлявам малко над начина, по който живея. Нещо трябва да се промени, човече, защото в противен случай мога просто да съкратя процедурата, като взема пистолета и си пръсна мозъка.
Нещо трябва да се промени.
Следващата статия е от издавания в Норт Конуей вестник „Планинско ухо“ и е залепена в писателския дневник под датата 12 април 1988:
МЕСТЕН СОЦИОЛОГ РАЗВЕНЧАВА РАЗКАЗИТЕ ЗА „ПРИШЪЛЦИТЕ“
От Логан Мерил
Най-малко от 10 години из Белите планини се носят какви ли не истории за „Пришълците“ — създания, които могат да са извънземни посетители от Космоса, пътешественици във времето или дори „същества от други измерения“. В интересна лекция миналата вечер в Обществената библиотека на Норт Конуей местният социолог Хенри К. Върдън, автор на Социални групи и митотворчество, използва феномена „Пришълци“, за да демонстрира нагледно как се създават и развиват митовете. Той каза, че „Пришълците“ най-вероятно са измислени от тийнейджъри от градчетата, намиращи се близо до границата между щатите Мейн и Ню Хемпшир. Социологът също така изрази хипотезата, че случаите на незаконно преминаване на границата с Канада, при които нелегалните емигранти навлизали в Нова Англия, навярно също са допринесли за виталността на този мит, които в момента се радвал на значителна популярност.
„Мисля, че всички прекрасно знаем — заяви професор Върдън, — че няма нито Дядо Коледа, нито Фея на зъбчетата, нито пък същества, наречени «Пришълци». Въпреки това тези истории…“ (продължава на страница 8)
Останалата част от статията липсва.
Никъде няма обяснение защо Кинг е включил този откъс в дневника си.
Току-що се върнах от сбирката на „Анонимните алкохолици“ — днес се навършва една година, откакто ги посещавам. Не мога да повярвам — цели дванайсет месеца без дрога и махмурлук! Изобщо не съжалявам; „отрезвяването“ без съмнение спаси живота ми (и навярно брака ми), само дето писането ми не върви както преди. Хората от „Програмата“ ми казват да не насилвам нещата, успокояват ме, че всичко ще се нареди с времето, обаче има един друг глас (мисля за него като за Гласа на Костенурката), който ме кара да побързам, защото времето изтича и аз трябва да наостря инструментите си. За какво? За Тъмната кула, естествено, и то не само защото съм заринат от писма на читатели, прочели Трите карти и изгарящи от желание да узнаят какво се случва после. Нещо вътре в мен иска да се върна към тази история, ала проклет да съм, ако знам как точно ще стане това.
В библиотеката ни в Ловъл има удивителни съкровища! Знаеш ли какво открих тази сутрин, докато си търсех нещо за четене? Шардик на Ричард Адамс. Но не историята за зайците19, а тази за голямата митична мечка. Мисля, че отново ще я прочета.
Писането ми още едва-едва крета…
Добре, това е малко шантаво, така че се подготви предварително.
Около 10 сутринта, докато пишех (по-точно, докато зяпах екрана на компютъра си и си мечтаех колко хубаво би било да имам една бъчонка леденостудена „Бъдвайзер“ до мен), се чу звънецът на входната врата. Оказа се някакъв човек от бангорския „Дом на цветята“, който бе донесъл дузина рози. Не за Таби, а за мен. На картичката пишеше: Честит рожден ден от семейство Мансфийлд — Дейв, Санди и Меган.
Напълно бях забравил, че днес ставам на четирийсет и две. Както и да е, извадих една от розите и като че ли се изгубих в нея. Знам, че звучи странно, повярвай ми, но така беше. Сякаш чух това прекрасно жужене и изведнъж започнах да пропадам надолу и надолу, следвайки извивките на цветето, сякаш се плисках в капчиците роса, които ми изглеждаха големи като езера. И през цялото това време жуженето ставаше все по-силно и по-опияняващо, а розата ставаше… ами, по-розова. Осъзнах, че съм се замислил за Джейк от първата книга за Тъмната кула, за Еди Дийн и за една книжарничка. Дори се сещам за името и — „Манхатьнски ресторант за мисълта“.
19
Авторът има предвид романа „Потъването на кораба“. — Б. пр.