Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Изведнъж почувствах нечие леко докосване по рамото и чух гласа на Ханна:
— Финикийците те гледат.
Аз си спомних за опасността, която ни обкръжаваше, осъзнах, че съм облечен като сикан, че нося на лицето си дървената маска и че съм загърнат с аления плащ, който Ксенодот ми беше подарил на прощаване. Върнах се с високо вдигната глава на кораба на тиренеца, а Ханна ме следваше с малкото принадлежности, които имахме.
На палубата срещнахме единствено куция кормчия на тиренеца, който се зарадва много на идването ни. Явно беше, че иска да слезе при другарите си, които извършваха жертвоприношение на брега и чиито развеселени пиянски гласове ехтяха в тъмнината.
Щом останахме сами на кораба, ние с Ханна се заехме да си потърсим подходящо място. Докато се устройвахме, нощта напредна и на небето изгряха звезди. Стана ми безкрайно тъжно, седнах и се разридах на глас. Леех сълзи за това, което бях изгубил, и се проклинах, че бях решил да следвам знаменията. Арсиное не можеше да ми излезе от главата.
Слязох под палубата и легнах върху вонящите овчи кожи, когато изведнъж забелязах Ханна. Тя погали с пръсти лицето ми, избърса сълзите ми и самата тя се разплака. Чувствах се толкова зле и бях благодарен за милосърдието на момичето. Не исках обаче тя да страда заради мен. Ето защо й казах:
— Не плачи, Ханна. Сълзите ми не са нищо друго, освен проява на безсилие. Ще ми мине. Нещастен съм и не знам какво ме чака. Защо ли те взех със себе си? Може би все пак щеше да ти бъде по-добре, ако беше тръгнала с господарката си.
Ханна коленичи:
— По-скоро бих се хвърлила в морето. Благодаря ти, Турмс! Готова съм да те последвам накъдето и да тръгнеш. — Тя отново докосна лицето ми. — Ще бъда такава, каквато искаш, ще правя това, което искаш. Ако желаеш, може още сега да ме жигосаш като твоя робиня — на челото или на бедрото…
Трогнат бях от предаността й, погладих косите й.
— Ти не си робиня, Ханна. Обещавам ти да се погрижа за теб, доколкото мога, докато не срещнеш подходящ мъж, за когото да се омъжиш.
— Не, не, Турмс, сигурна съм, че никога няма да срещна друг подходящ мъж. Разреши ми да остана с теб, умолявам те! Ще се мъча да ти бъда полезна. — И за още по-убедително додаде: — Арсиное, господарката ми, казваше, че най-добре се изкарват пари в публичните домове из големите градове. Ако искаш, ще започна да се продавам, макар че това не ми е по сърце.
Думите й ме ужасиха. Прегърнах я и взех да я успокоявам:
— Да не си и помислила за подобно нещо! Никога няма да ти разреша! Та ти си чиста и непорочна девойка! От днес нататък си под моя закрила.
Тя се зарадва и в очите й видях огромно облекчение. Накара ме да пийна малко от виното, което бе взела със себе си. Самата тя също отпи няколко глътки. Присъствието на момичето уталожи мъката ми и усетих, че ми поолеква.
Не мога да намеря никакво оправдание за това, което последва. Съвсем не виня Ханна, а само себе си. Далечната музика, топлите длани на девойката, свежият й дъх, вкусът на виното, умората, която ми замая главата, ме накараха да взема бедното дете в обятията си. Покрих с целувки лицето и шията й, а тя отвърна с желание на милувките ми и скоро ми се отдаде. Наслаждавах се на смуглото й тяло, бях й безкрайно благодарен, но нито за миг не забравях, че Ханна не е Арсиное, че слабичкото й тяло не може да се сравнява с тялото на Арсиное, към която изпитвах любов, подобна на проклятие. Известно време съзнавах, че греша, като позволявам на Ханна да ми дари девствеността си, и се успокоявах единствено с мисълта, че съм безплоден и тя няма да пострада от никакви нежелани последствия. Но в обятията й почувствах топлота и спокойствие и скоро задрямах. Бях забравил поне временно за мъката си.
Чух в полусън как на кораба се върнаха тиренецът и хората му. Почудих се на мисълта си, че е възможно богинята да ми се явява в образа на Ханна и това, което се случи, да е също съдба. Скоро обаче заспах и спах дълбоко до сутринта.
7.
Може би ме спаси моят дух покровител, който бе заповядал на Ханна да се събуди по изгрев-слънце и да изчезне, оставяйки ме сам на кожите, където прекарахме нощта. Опомних се чак когато усетих, че някой ме рита ту в хълбока, ту в главата. Забелязах сандали, които много приличаха на сребърните сандали на Арсиное, и скоро видях и самата нея с Мисме в ръцете.
Когато ги съзрях, помислих първо, че всичко е само сън. Но това наистина беше Арсиное, ритниците й ми причиняваха болка и скоро главата ми съвсем се замая. Как можах да бъда толкова глупав и да не се досетя! Как можах да не се усъмня в Ксенодот, който тръгна на изток по залез-слънце! Чак сега осъзнах, че всичко това беше хитрост от тяхна страна, за да ме накарат да ги последвам. Явно, щом като се бяха уверили, че няма да ги последвам, те бяха обиколили пристанището през нощта, а по изгрев Ксенодот бе върнал Арсиное с Мисме обратно на брега.