Сага за Австралия

— На „Скарбъро“ — намеси се Уил Конъли — може и да има повече каторжници, отколкото при нас напоследък, но те са добре, понеже са разпределени между втората и третата палуба. А ние сме натикани като сардели на два пъти по-малко пространство, защото превозваме и товар.

— Е, лично аз пък съм доволен, че на третата палуба на „Александър“ има товар — каза Ричард, който се бе отказал да спори — беше се убедил, че е безполезно. — Вижте какво стана с пехотинците, когато бяха една палуба по-долу. Помпите на „Скарбъро“, които вадят трюмната вода, работят. Всичко пак опира до капитана. Те имат капитан Маршал, ние имаме Есмералда, който пет пари не дава за помпите, стига трапезата му да е отрупана. Трюмната вода на „Александър“ е напълно заразена.

На четвърти юли вече бе умрял още един мъж, а други трийсет бяха пратени на наровете на импровизирания лазарет. Корабният лекар Балмейн имаше чувството, че целият корпус на „Александър“ е натъпкан до пръсване с трупове в последен стадий на разложение. Как тия клетници живеят сред разложение!

На другия ден от „Сириус“ се получиха две заповеди. Първата гласеше Джон Пауър да бъде освободен от оковите — още щом му смъкнаха веригите, той отново отиде при господин Боунс, тъй като в заповедта изобщо не се казваше, че му е забранено да работи. От втората — лейтенант Джонстън и лейтенант Шарп останаха страшно недоволни. Дажбата вода за всеки мъж във флотилията, бил той моряк, морски пехотинец или каторжник (жените и децата получаваха по-малко), трябвало да се намали от два на литър и половина. Каторжниците да получавали половин литър всеки ден призори и още литър — в късния следобед. Раздаването на водата да се осъществявало под надзора на флотски офицер и в присъствието на двама пехотинци и на двама каторжници като свидетели, които пък трябвало да се сменят всеки път, да не би да почнели да крадат тайно от водата. Според същата заповед отсеците трябвало да се залостят, бъчвите с вода — да се държат под ключ и да се пазят като зеницата на окото, а ключовете да стоят у офицерите. Всяка сутрин да се отпускала допълнително вода за казаните и коритата, а също и за животните, които лочеха на корем, например кравите и конете изгълтваха по четирийсет и пет литра.

Три дни по-късно безветрието и бурите бяха изместени от югоизточните пасати. А корабите още не бяха прекосили екватора. Всички начаса се поободриха, макар че флотилията с триста мъки поддържаше курса си, измерван в реални морски мили — по сто на ден. „Александър“ пореше огромните насрещни вълни, „Сириус“ и „Бдителност“ плаваха току зад него, „Дружба“ пък беше отпред, цялата в пръски вода досущ мокро псе, което се изтръсква.