Последните Тюдори
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #14
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Последните Тюдори». Краткое содержание книги:
— Беше — съгласявам се сериозно, но си казвам: а дори изискващата се от една дъщеря преданост не възпря Елизабет да арестува Кат и да я задържи в Тауър.
Втурвам се в стаята си и си слагам припряно шапчицата, а после хуквам към покоите на кралицата и откривам залата ѝ за аудиенции затъмнена, със затворени капаци на прозорците, всички вътре обсъждат новината с приглушени гласове. Вътре в личните покои на Елизабет придворните, удостоени с благоволението да бъдат там, си разменят реплики с нисък шепот. Кат Ашли ще липсва на мнозина, но всички разбират, че това оставя сред дамите на Елизабет свободно място, което една амбициозна жена би могла да запълни, и празнина сред съветниците ѝ, от която някой алчно ще се възползва.
Отивам до вратата на спалнята. Леля Бес излиза, с изморен вид, докато чакам отвън.
— Ще ме заместиш ли за час? — моли тя. — Кралицата държи две от нас да бъдат там през цялото време, за да седят с нея и да скърбят.
Кимвам и влизам.
Капаците на прозорците в стаята са затворени, а огънят е запален: тъмно и задушно е. Елизабет лежи в леглото, придърпала завивките чак до брадичката си, напълно облечена, изхлузила е само обувките от краката си. Надиплената ѝ яка се е смачкала около врата, гримът се е размазал по очите ѝ, оловното белило е оставило петна по възглавницата ѝ, по кривналата се червена перука. Но в скръбта си тя изглежда почти като дете. Страданието ѝ е толкова искрено и явно, като това на който и да е сирак по улиците. Елизабет е винаги сама, макар да пълни двора си с ласкатели и опортюнисти, а сега, след смъртта на жената, която е до нея още от детството ѝ, отново го осъзнава. Кат Ашли е дошла при нея, когато тя е изгубила всичко. Била е обичана принцеса, дъщеря на обожавана съпруга, после — отхвърлена, забравена, титлата и името ѝ са били отнети. Когато Кат Ашли е дошла при малкото момиче, е открила едно почти съсипано дете. Тя изгражда отново гордостта ѝ, научава я на любов към познанието и към вярата. Научава я да оцелява и да бъде хитра, да не се доверява на никого. По онова време Кат е била единствената жена на света, която е обичала Елизабет, а сега вече я няма. Елизабет заравя лице във възглавницата, за да заглуши разтърсващите си ридания, и аз си казвам — да, сега тя наистина е сама, сега навярно ще разбере какво е да обичаш искрено някого и да бъдеш откъснат от него. Сега навярно тя ще изпита съчувствие към Катрин, една самотна жена, разделена от съпруга и сина си.
Уилям Сесил идва в покоите на кралицата, чака ме да изляза в кабинета и ме моли да занеса съобщение на кралицата, която не напуска леглото си.
Поколебавам се.
— Тя не приема никого — казвам. — А Бланш Пари ще бъде първа камериерка на спалнята.
Той се привежда, за да може да говори тихо в ухото ми.
— Би било добре да чуе това първо от вас — казва, — след като не мога да вляза.
— Не съм най-подходящият приносител на лоши новини, когото бихте могли да изберете — казвам неохотно. Усещам зараждащо се чувство на ужас в стомаха си, макар да мисля, че едва ли може да е станало нещо лошо със сестра ми: Уилям Сесил не би ме изтезавал така, ако Катрин беше болна. — Какво става?
— Хенри Стюарт, лорд Дарнли, се е оженил за кралицата на шотландците — казва Сесил тихо. — Не повишавайте тон.
Не е нужно да ме предупреждава да не възкликвам. Зная колко катастрофално е това за Англия. Запазвам безучастно изражение.
— Хенри Стюарт?
— Да. А тя го е направила крал.
Сега изражението ми е застинало като маска. Мери, кралицата на шотландците, сигурно е лудо влюбена, за да даде короната и трона на младеж, който може да бъде купен за една златна монета. Предполагам, че толкова е искала отново да бъде съпруга на крал, та е решила да създаде един, предпочитайки да пренебрегне факта, че Хенри е съвършен придворен, но изцяло лишен от царственост.
Уилям Сесил се възхищава на неподвижността и мълчанието ми и продължава:
— Тя сама се постави в такова положение, че вече да не може да претендира за трона на Англия — папистка, а сега и с този безличен съпруг. Не е заплаха за нас. Никога нямаше да приемем Дъдли като крал на Англия: със сигурност няма да приемем Дарнли. Няма да приемем крал и кралица-паписти, и дори французите няма да я подкрепят, след като е омъжена за човек като него.
— Това ще я погуби — прошепвам. — Тя захвърли бъдещето си заради едно момче.
— Да — потвърждава Сесил. — Явно са я убедили, че той и баща му могат да сразят враговете ѝ. Вече я убедиха да събере армия, за да воюва срещу собствения си народ, срещу протестантските лордове: собствените ѝ хора, изповядващи нашата религия. Тя превърна себе си в наш враг. Така че остана само един възможен наследник за Англия. Мери, кралицата на шотландците, е явен враг на нашата религия, Маргарет Дъглас е нейна свекърва, сестра ви е единствената останала наследница. Сега кралицата ще проумее това, така че ѝ занесете сама новината, и стойте пред нея, докато ѝ съобщавате, за да осъзнае какви предани близки има.