Последните Тюдори
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #14
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Последните Тюдори». Краткое содержание книги:
Яростта на Елизабет към нейната съперница, другата кралица, бързо измества скръбта ѝ. Тя се привдига от леглото, поръчва погребение в тесен кръг за Кат Ашли, а после нахълтва в залата на Тайния съвет, настоявайки да обявят война на шотландците.
В Шотландия има бунт. Полубратът на кралицата на шотландците, граф Мъри, се е обърнал срещу нея. Макар да я посрещна топло в Шотландия и по-рано да я съветваше, той е убеден протестант и не може да приеме натрапения от кралицата-папистка високомерен крал-папист. Макар че дълбоко в себе си не проявява интерес към религиозните борби, Елизабет решава да подкрепи незаконородения Джеймс Стюарт, граф Мъри, срещу неговата миропомазана кралица и полусестра. Изпраща му цяло състояние в злато, за да плаща на поддръжниците си, а всички вестоносци ни носят новини за измяната му и искания за още помощ. Членовете на Тайния съвет се питат помежду си, дори питат нас, дамите, какво си е наумила кралицата, та подкрепя един бунтовник срещу коронована кралица, като изпраща пари, но не и армия, правейки достатъчно, за да го насърчи, но не достатъчно, за да подсигури победата му. Френският посланик идва в двора, обзет от ярост, и казва, че ако Елизабет подкрепи протестантските бунтовници срещу една законна кралица-католичка, наполовина французойка, французите също ще се намесят… тогава изведнъж Елизабет губи пламенността си по отношение на протестантската кауза и незаконородения бунтовник, внезапно си спомня лоялността си към една своя посестрима-кралица. Да отхвърлиш една жена, която е на власт, означава да отхвърлиш всички жени на власт. Изведнъж Елизабет става нейна съюзница.
Освен това всички новини, които получаваме от Шотландия, съобщават за триумфа на младата кралица, а Елизабет мрази да бъде на губещата страна. Кралица Мери събира армия и я повежда сама: преследва своя полубрат в продължителна поредица от сражения, и накрая го прогонва през границата. От нашия гарнизон в Нюкасъл-на-Тайн той моли за подкрепления, успява да се добере с последни сили до Лондон, изплашен, и остава слисан, когато Елизабет го упреква строго за проявената нелоялност спрямо неговата кралица и полусестра. Двете с Томазина се споглеждаме подигравателно, когато Елизабет изоставя Мъри и протестантската кауза в Шотландия в развалини, а двора — в недоумение за истинските ѝ желания.
Но тя не ме изненадва. Защото в начина, по който се отнася към мен, или в отношението ѝ към Катрин и малките ѝ момчета, няма логика. Елизабет е движена от страха и взема внезапни, основаващи се на страх решения, а после ги променя. Сега Мери, кралицата на шотландците, никога няма да стане престолонаследница на Англия, но въпреки това Елизабет не признава сестра ми: бои се от една безсилна жена в плен също толкова, колкото и от въоръжена съперница на границата си. Отказва да освободи сестра ми, която може да умре под домашен арест, ако не успее да се събере отново със съпруга си и малкото си момче. Дворът, Тайният съвет, съюзниците на кралицата, дори враговете ѝ, напразно очакват от Елизабет последователна стратегия. Не разбират, че злобата, а не стратегията я тласка срещу нейните братовчедки: сестра ми и кралица Мери. Съперничеството, а не политиката, е това, което я убеждава. Зная това, защото от нейната злоба и съперничество страдат всичките ѝ братовчедки: аз също.
Дворецът Уайтхол
Лондон, лятото на 1565 г.
Лежа в обятията на Томас, заслушана в равномерното му дишане, и гледам как тъмното небе в прозореца срещу леглото му бавно избледнява, а после се обагря в прасковенорозовата руменина на изгряващото слънце. Не се размърдвам, не искам да го събудя: искам този миг никога да не свършва. Изпитвам дълбоко усещане за покой и радост с този едър мъж до себе си, с ръцете му, обвити около мен, с топлия му дъх, полъхващ по тила ми.
Разнася се остро, леко потропване по вратата и аз мигновено заставам нащрек, обзета от страх. Никой не знае, че съм тук: не бива да ме открият тук. Надигам се и Томас веднага се изправя на крака и се измъква от леглото. Спи като страж — винаги е готов да се събуди. Движи се като голяма котка, пристъпвайки безшумно, а аз грабвам чаршафа, притискам го към тялото си, за да прикрия голотата си, и скачам от високото легло. Отстъпвам назад в стаята, за да не могат да ме видят от вратата. Томас нахлузва панталона си, хвърля поглед да се увери, че съм скрита, кимва ми да остана тиха и неподвижна и изрича към залостената врата: