Последните Тюдори

Брадгейт Хаус, Гроуби

Лестършир, пролетта на 1550 г.

Обичам баща си, защото зная, че никога няма да умре. Нито пък аз. Ние сме избрани от Бог и вървим по Неговите пътища, и никога не се отклоняваме от тях. Не се налага да си печелим място в Рая, като подкупваме Бог с дела или литургии. Не се налага да ядем хляб и да се преструваме, че е плът, да пием вино и да го наричаме кръв. Знаем, че това са глупости за невежите и капан за папистките глупци. Това знание е нашата гордост и слава. Ние разбираме, както все повече и повече хора напоследък: спасени сме веднъж завинаги. Не изпитваме страх, защото никога няма да умрем.

Вярно, баща ми е светски, греховно светски човек. Иска ми се да ми позволи да се преборя за душата му, но той се смее и казва: „Върви, Джейн, и пиши на нашите приятели, швейцарските реформатори. Дължа им едно писмо — можеш да го напишеш вместо мен.“

Погрешно е от негова страна да избягва разговорите по религиозни въпроси, но това е само грехът на небрежността — зная, че е предан от сърце и душа на истинската религия. Трябва също да помня, че той е мой баща и че дължа покорство на баща си и майка си — каквото и да е личното ми мнение за тях. Бог, който вижда всичко, ще бъде техен съдник. А Бог вече е видял баща ми и му е простил: баща ми е спасен чрез вярата.

Боя се, че майка ми няма да бъде спасена от огньовете на ада, а сестра ми Катрин, която е три години по-малка от мен, деветгодишно дете, почти със сигурност ще умре и никога няма да възкръсне отново. Тя е невероятно глупава. Ако бях суеверна глупачка, наистина щях да помисля, че е обладана от бесове: напълно безнадеждна е. Невръстната ми сестра, Мери, не може да надрасне първородния грях, в който е родена. Съвсем мъничка е. Красива е като миниатюрна версия на сестра ни Катрин, мъничка като кукла. Почитаемата ми майка искаше да я отпрати още като бебе, за да бъде отгледана далече от нас, и да ни спести срама, но баща ми изпитваше твърде голямо състрадание към последното си недорасло дете, и затова тя живее с нас. Не е слабоумна — справя се добре с уроците си, умно малко момиче е, — но не усеща Божията милост, не е една от избраните като баща ми и мен. Човек като нея — чието израстване е сякаш прокълнато от Сатаната — би трябвало да се стреми особено пламенно към спасение. Предполагам, че едно петгодишно дете е твърде малко, за да се отрече от света — но аз учех латински, когато бях на четири, а Нашият Господ е бил на същата възраст, на която съм аз сега, когато отишъл в Храма и проповядвал на мъдреците. Ако не усвоиш пътищата Божии още от люлката, кога ще започнеш?

Уча още от дете. Аз съм най-вероятно най-начетената млада жена в цялата страна, възпитана в реформираната религия, любимка на великата кралица и учена жена Катрин Пар. Аз съм вероятно най-изтъкнатата млада образована жена в Европа, със сигурност най-образованото момиче. Не смятам братовчедка си, принцеса Елизабет, за истински отдадена на науката, понеже мнозина са звани, а малцина — избрани.1 Горката Елизабет не показва признаци да е избрана, а заниманията ѝ с наука са много светски. Тя иска да я смятат за умна, иска да угоди на възпитателите си и да се изтъкне. Дори аз трябва да внимавам да не изпадна в греха на гордостта, макар майка ми да казва грубо, че главната ми грижа би трябвало да е да не ставам крайно смешна. Но когато ѝ обясня, че изпада в грях, тя ме хваща за ухото и заплашва да ме набие. С радост бих приела един побой в името на вярата си, точно както светицата Ан Аскю, но смятам за по-богоугодно да се извиня, да направя реверанс и да седна на масата за хранене. Освен това за вечеря има пай от круши с крем брюле, който ми е любимият.

Наистина не е лесно да бъдеш сияйна пътеводна светлина в Брадгейт. Това е светски дом, а ние сме голямо домакинство. Брадгейт е голяма постройка, тухлена къща, червена като Хамптън Корт, портата с къщата на вратаря се извисява, голяма колкото онзи дворец, и е разположена в огромната гора Чарнуд. Имаме пълно право на това кралско великолепие. Майка ми е дъщеря на принцеса Мери, която беше кралица на Франция, любимата сестра на крал Хенри VIII, следователно майка ми е една от наследниците на престола на Англия, след децата на покойния крал, моите братовчедки принцесите, Мери и Елизабет, които пък са наследници на по-малкия си брат, крал Едуард. Това ни превръща в най-видната фамилия в Англия, и ние никога не го забравяме. Държим пълна къща слуги, повече от триста, за да обслужват петима ни; притежаваме конюшня, пълна с прекрасни коне, и целия парк около къщата, и ферми и села, реки и езера в самото сърце на Англия. Имаме собствена мечка за боеве между мечки и кучета, затворена в клетка в конюшните, собствена яма за бой на мечки с кучета, собствен манеж за бой с петли. Домът ни е един от най-големите в Централна Англия; имаме голяма зала с галерия за музиканти в единия край и подиум за кралските особи в другия. Най-красивите земи в Англия са наши. Израснала съм със съзнанието, че цялата тази земя ми принадлежи, точно както ние принадлежим на Англия.