Последните Тюдори
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #14
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Последните Тюдори». Краткое содержание книги:
— Сър Уилям, съобщавате ни, че има заговор от испанците да финансират кралицата на шотландците. Кралицата на шотландците се омъжи за престолонаследника на Шотландия и нанесе поражение на протестантите, които се бунтуваха срещу нея. Сега ли е моментът вие и Тайният съвет да се тревожите за мен?
— За мен, малката? — намеква той с усмивка.
— Аз съм възможно най-малкият и незначителен човек в двора. Сърдечните ми дела са изключително маловажни.
— Тя настоява — казва той кротко. — Съберете си нещата.
Иска ми се да отида направо при Томас пред портата, но две дами ме придружават до покоите ми, за да ми помогнат да опаковам книгите, книжата, дрехите и накитите си. После, когато съм готова да тръгна, пред вратата се появяват двама стражи и ме отвеждат надолу по тайното стълбище до шлюза. Оглеждам се за Томас при голямата порта на двореца, но него го няма, а заместникът му на пост не вдига поглед, така че не мога да му дам знак. В прозорците на стаята над шлюза, където живяхме заедно като съпруг и съпруга, не се виждат светлини, капаците са затворени. Той или е там вътре, под арест в тъмнината, или вече са го отвели някъде другаде.
— Искам да видя съпруга си, Томас Кийс — казвам на пазача до мен. — Настоявам.
— Заповедите ми са да бъдете откарана с баржа в Уиндзор — казва той.
— Пазителят на кралските порти — напомням му. — С военен ранг и безукорна почтеност. Настоявам да ми позволите да го видя.
Той свежда глава към мен.
— Отведоха го в града — казва, много тихо. — Вече си отиде, милейди.
Замъкът Уиндзор
Лятото на 1565 г.
Държат ме в три хубави стаи с изглед към горния вътрешен двор на замъка Уиндзор. Външната врата се заключва нощем, но през деня отпред стои страж и той се съгласява да ме придружи, ако искам да изляза в кралската градина. Позволяват ми да се разхождам навсякъде зад стените на замъка, но не ме пускат да излизам. Стаите са просторни и с мен са двете ми дами и три камериерки. Тези покои са по-хубави от стаите, с които разполагаше Катрин в къщата на коменданта на Тауър, и разполагам с повече свобода, отколкото Джейн имаше там. Толкова се радвам, че не съм задържана в Тауър — това щеше да е непоносимо. Не бих могла да вървя по същата пътека като затворената си сестра, не бих могла при събуждането си да виждам моравата, където убиха сестра ми, мъченицата. Поне това е по-добре.
Живея тихо, отивам на служба в параклиса на замъка два пъти дневно: съпровождат ме стражите, вървящи пред и зад мен. Чета, уча, шия и съчинявам музика. Няма нищо за вършене, но поне не съм на колене пред тиранка, която ме мрази.
Пиша на сестра си Катрин, че аз също съм се омъжила по любов и че също не съм имала предвид нищо лошо, а просто съм искала да бъда щастлива с един добър мъж. Пиша, че аз също съм оскърбила кралицата с женитбата си, но че се надявам тя да ми прости и да прости и на Катрин. Давам писмото на коменданта на замъка, но не знам дали ще преодолее шпионите на Сесил и ще стигне до сестра ми.
Пиша на Томас Кийс. Това писмо е по-трудно. Той не е поет като горкия Нед Сиймор. Ние никога не сме се ухажвали с думи и красиви фрази. Затова пиша кратко и не очаквам никой да му предаде писмото ми. Няма значение дали пиша само за да го видят шпионите. Томас не се нуждае от уверенията ми в любов, нито аз — от неговите. Ние сме влюбени, ние сме женени, познаваме сърцата си. Колкото и кратко да е писмото, той знае, че го обичам така страстно и толкова силно, колкото и най-великият поет, макар че редовете са кратки.
Любими съпруже,
Нейно Величество благоволява да ме държи в замъка Уиндзор. Надявам се, че ще помилва и двама ни много скоро, веднага щом научи, че не сме искали да навредим на никого чрез женитбата си, а сме се надявали само да бъдем щастливи.
Много ми липсваш. Обичам те нежно. Не съжалявам за женитбата ни (освен за това, че предизвика недоволството на кралицата). Ти си моето сърце в един безсърдечен свят.