Последните Тюдори
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #14
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Последните Тюдори». Краткое содержание книги:
— Кой е там?
— Томазина, джуджето на кралицата! — чува се настойчиво съскане. — Отваряй, Томас Кийс, едър глупак такъв.
Той прикрива усмивката си и маха резето на вратата, препречвайки я с ръка. На нея не ѝ се налага да навежда глава, за да се вмъкне в стаята, и ме вижда.
— Знаех си, че ще си тук — казва задъхано. — Значи е вярно. Омъжена си. По-добре ще е да се облечеш и да дойдеш веднага. Тя е узнала.
Зяпвам я.
— Как?
Тя поклаща малката си глава.
— Не знам. Попита за теб веднага щом се събуди тази сутрин, Бог знае защо, и тогава откриха, че не си в леглото си.
— Мога да измисля нещо — трескаво навличам роклята си, Томас затяга връзките ми. — Мога да кажа, че съм била при болна приятелка.
— Чакайте, оставете на мен — казва Томазина и го избутва настрана. — Непохватен едър глупак. Трябва да вървя. Не може да те открият с две такива като нас в стаята ти, Томас Кийс! Наистина ще е огромен скандал!
За пръв път не я поправям. Не казвам, че тук не сме две джуджета, че едната е принцеса, а другата — джудже, че не сме две еднакви създания. Не спирам, докато натиквам стъпалата си в малките си обувки и пъхам чорапите в джоба на наметката си. Тя е дошла да ме предупреди, защото вярва, че сме сестри по съдба, една малка жена, която помага на друга в опасен свят. Няма отново да отрека близостта си с нея. Сега тя се прояви като моя приятелка и като сестра.
— Кой ѝ е казал? — питам настоятелно. Прибирам дългата си коса и нахлупвам шапчицата отгоре. Томазина бързо и опитно я прикрепва с две игли.
— Една от камериерките — казва тя. — Не посмя да постъпи иначе. Само ѝ каза, че не си в леглото си. Не и къде си. Но всички знаем, че двамата се ухажвате от месеци. Женени ли сте?
— Да.
— Без позволение от кралицата?
— Няма закон, който да го забранява — казвам педантично. — Имаше закон, но той беше отменен.
Тя се разсмива и казва:
— Кралицата няма нужда от закон, за да изрази недоволството си. Питай Маргарет Дъглас. Питай сестра си. Бог да ти е на помощ.
После се измъква през вратата.
— Побързай! — чувам подканването ѝ и топуркането на краката ѝ надолу по стълбите.
Томас навлича надиплената си риза и посяга към ливреята си.
— Какво ще правим? — пита той. — Да дойда ли с теб при кралицата?
— Не. Бездруго не можеш да влезеш, ако тя е в спалнята си.
— Служа ѝ вярно, откакто се възкачи на трона — отбелязва той. — Тя знае, че съм ѝ предан.
Стисвам устни и се въздържам да кажа какво мисля за уважението на Елизабет към преданите ѝ служители. Питайте Робърт Дъдли какви са наградите за вярна служба към нея, питайте Уилям Сесил.
— Ще ѝ напомня за това, ако каже нещо — обещавам му.
Повдигам се на пръсти, а той се привежда за целувка. Не е целувка за късмет или бързо „клъвване“. Той обвива ръце около мен и ме прегръща. Целува ме пламенно, сякаш може да не се целунем никога повече.
— Обичам те — казва тихо. — Ела при мен на портата веднага щом можеш, за да ми съобщиш, че всичко с теб е наред. Или ми изпрати съобщение, че всичко е наред.
Усмихвам му се храбро.
— Ще дойда веднага щом мога — казвам. — Чакай ме. Чакай ме.
Отивам тичешком в залата за аудиенции на кралицата. Тя вече се пълни с молители и посетители, които се надяват да уловят мимолетното ѝ внимание, докато минава през залата, за да отиде в параклиса. Половината от тях ще молят за снизхождение или помилване за мъже или жени, арестувани за ерес или измяна, или от подозрителност. Затворите са препълнени със заподозрени, дворът — претъпкан с близките им. Членовете на Тайния съвет смятат, че папистите ще въстанат срещу Елизабет в подкрепа на Мери, кралицата на шотландците. Смятат, че братовчедка ми Маргарет Дъглас е съзаклятничила с Франция и Испания да постави своя син-папист и кралицата-папистка на трона. В страната цари страх и мнителност, а сега аз също се страхувам и съм под подозрение.
Минавам през тълпите до вратата на личния ѝ кабинет. Хората ми правят път — знаят, че съм едно от момичетата Грей. Виждам съчувствените погледи на хора, чийто собствен живот е в такава опасност, че са дошли в двора за помощ. Хора, над които е надвиснала сянката на ешафода, ме съжаляват. На вратите към личния кабинет на Елизабет стоят двама стражи. Разтварят широко вратите пред мен и аз влизам.
Повечето дами на кралицата и някои от камериерките ѝ вече са тук и явно всички до една говорят за мен. Възцарява се ужасно мълчание, когато влизам в стаята и оглеждам тези жени, които са мои приятелки от единайсет години. Никой не казва нито дума.