Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Биографии и мемуары » Сянката на планината
Сянката на планината - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сянката на планината

Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:

„Дългоочакваното продължение на ШАНТАРАМ не може да се вмести в никакви рамки — в това е и неговата прелест. Главният герой Лин — Шантарам — избягалият австралийски затворник, кръстосва Бомбай с мотора си, не се бои да влиза в стълкновения, цитира класици и доблестно се опитва да излекува разбитото си сърце. — Publishers Weekly „Майсторски написан киносценарий във формата на роман, където под измислени имена се появяват реални лица… — Kirkus Review „ШАНТАРАМ беше и остава международен суперхит, СЯНКАТА НА ПЛАНИНАТА също е обречена на успех. — Libraiy Journal „Някои епизоди вземам от живота си и описвам почти без изменение, други съчинявам въз основа на опита си. ШАНТАРАМ и СЯНКАТА НА ПЛАНИНАТА са романи, не автобиографии — и фактологическата истина в тях не е най-важното нещо. За мен по-важна е другата достоверност — психологическата. Много се забавлявам, когато ме питат как е Карла… Прекрасно е, когато хората смятат, че всичко е точно така — от първата до последната дума: значи достоверно съм го измислил. Но една достоверност не е винаги достатъчна — читателят трябва да получи нещо, заради което да се връща отново и отново, да се пречиства и да намира всеки път по нещо ново за себе си, нещо на още по-дълбоко ниво… Затова в СЯНКАТА НА ПЛАНИНАТА използвам толкова алегорични връзки с „Енеида и с „Епоса за Гилгамеш… Алегориите са като призраците: невидими и вездесъщи, те пронизват моя текст, разказвайки свои собствени истории… Грегъри Дейвид Робъртс *** Грегъри Дейвид Робъртс е роден в Мелбърн през 1952 г. След разпадането на брака си развива хероинова зависимост, извършва 24 банкови обира с пистолет-играчка и само за три месеца успява да задигне 38 000 долара. Наричат го „бандита джентълмен заради това, че по време на обирите си носи костюми от три части използва думи като „моля и „благодаря. Заловен е и получава 19-годишна присъда, която излежава в затвор с максимална степен на сигурност. Две години по-късно успява да избяга от там посред бял ден и се превръща в най-търсения бандит на Австралия. По-късно се свързва с Бомбайската мафия, за която работи години наред. Действа като контрабандист на злато, валута, фалшиви паспорти, които изнася за Нигерия, Заир, Ирак, Мавритания, Шри Ланка и участва във войните на муджахидините в Афганистан срещу Съветския съюз… През 1990 г. е заловен окончателно и е върнат в Австралия за доизлежаване на присъдата си. В затвора Грегъри Робъртс написва шедьовъра си ШАНТАРАМ. СЯНКАТА НА ПЛАНИНАТА е неговото продължение.
1 ... 165 166 167 168 169 170 171 172 173 ... 383
Перейти на страницу:

още по-голяма решителност да ги изхвърли от страната.

— Ще ходим ли?

— Да бе, да. Хайде не се пали толкоз, да не ти пламнат гащите.

— Какво?

— Хайде не се пали толкоз, да не ти пламнат гащите — повтори той троснато, докато

прекосяваше треволяка.

— Вече и правила има, разбирам — казах, докато излизах подире му на главния път.

Боевете в Тринкомали бяха утихнали и от няколко седмици цареше крехко примирие.

Немските кореспонденти на „Шпигел" се бяха върнали в редакциите си у дома, за да поемат

други ангажименти.

Хорст, австрийски нещатен дописник, беше останал. Дебнеше за свежа новина: искаше

да блесне при липса на конкуренция. Всъщност се надяваше Тамилските тигри да започнат

офанзива в областта и избелелите му сини очи да са първите, които ще видят

възобновяването на военните действия.

Беше висок, здрав, образован младеж, влюбен в някакво момиче, вероятно мило момиче, което живееше във ферма в Нормандия, и се надяваше войната в Шри Ланка да продължи.

„Журналистиката — каза веднъж Дидие на Ранджит, медийния барон — е лекарството, което

само се превръща в болест."

— Нямаш ли фотоапарат? — попита ме Хорст, след като петнайсетина минути вървяхме

и говорихме за него.

— Опитът ми сочи, че контролните пунктове са алергични към всякакви камери освен

към техните собствени.

— Вярно е — съгласи се той. — Но вчера на пътя имаше отрязана глава. Първата за цял

месец.

— Аха.

— И… ако днес видим още една… няма да си деля снимките с теб.

— Добре.

— Не съм виновен, че си си зарязал фотоапарата.

— Разбрах.

— Само да сме наясно по тоя въпрос.

— Не ми трябват снимките ти на отрязани глави, Хорст. Дори не ща да мисля за тях. Ако

пак има отрязана глава на тоя път, цялата е твоя.

На пътя пак имаше отрязана глава само на петдесет метра по-нататък.

Отначало реших, че е номер — тиква, набучена на прът, зловеща шега. Но след още

няколко крачки видях, че е на мъртво хлапе, шестнайсет-седемнайсетгодишно. Крепеше се на

бамбуков прът, забит в земята; лицето на момчето бе обърнато към всеки жив, минаващ по

главния път.

Очите бяха затворени, устата зееше.

Хорст си занаглася фотоапарата.

— Казах ти аз — възкликна той. — Казах ти! Продължих по пътя.

— Къде тръгна? — подвикна ми той.

— Ще ме настигнеш.

— Не, не! По този път не е безопасно! Затова исках да вървим заедно. Трябва да останеш

с мен! Заради собствената си безопасност!

Не спрях.

— Две за два дни! — възкликна Хорст, докато се губеше в далечината. — Нещо ще става.

Усещам! Знаех си, че е правилно да остана.

Щракаше с фотоапарата. Чат-чат. Чат-чат.

Убийството на хлапето бе престъпление, но да набиеш главата му на кол — направо бе

грях, а грехът винаги изисква изкупление. Искаше ми се някак да има начин да върна главата

на момчето на родителите му, да им помогна някак да открият тялото му и да го погребат. Но

не можех да слушам сърцето си. Не можех дори да сваля мъртвата му млада глава на земята, което исках да сторя от дъното на душата си. Носех жилетка, натъпкана с паспорти и злато, собственият ми паспорт и журналистическата ми акредитация бяха фалшиви. Аз бях

контрабандист, изпълнявах мисия и бях длъжен да го подмина.

Сам на пътя, аз жалех за това хлапе — което да бе то и каквото и да бе сторило.

Продължавах да вървя, придавайки си отново сурово изражение, опитвах се да прогоня всяка

мисъл за него сред джунглата, окъпана за кратко от ореол слънчева светлина между бурите.

Дърветата бяха в изобилие и растяха високи и силни, обгрижвани от шубраци и

буренаци — някои от тях стигаха до кръста, други се източваха до раменете ми.

Листата трепкаха и ронеха капки от последния дъжд върху яките корени на дърветата —

поклонници, разливащи ароматни масла по нозете на дърветата светци, чиито вдигнати ръце

клони и милиони длани листа бяха измолили буря от океана. „Няма ли дървета да се молят за

дъжд, няма дъжд" — ми бе казала Лиса веднъж, когато изтичахме навън да се порадваме на

топлия мусонен порой.

Ветрове откъм морето успокояваха разтърсените от бурята дървета. Клоните се свеждаха

и се клатеха, меките листа трептяха с шума на прибоя от небесния бряг. Птици се рееха из

простора, пикираха надолу, чезнеха сред талазите от зеленина и отново излитаха, а сенките

1 ... 165 166 167 168 169 170 171 172 173 ... 383
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)