Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
Харди все още придружаваше Глицки, когато лейтенантът се опита да получи подпис върху следващата си заповед. Днес дежурен съдия, който разглежда заповедите, бе съдия Лио Чоморо и това се оказа изключително лош късмет. Не желаеше да подпише заповед за обиск нито в дома, нито на работното място на Рос. Мургав, подстриган като канадска ливада, с квадратно лице на ацтекски вожд, в миналото Чоморо бе провалял немалко дни на Харди, а доста често и на Глицки. Но тук нямаше нищо лично, такъв бе законът.
— Повече няма да си сложа подписа на нито една заповед по този случай, където вероятната причина изтънява все повече и повече. През последните няколко дни с натиск, измами и какви ли не глупости бях заставен да издавам заповеди за всеки един, заедно с братята и сестрите му, който би могъл да има мотив да убие някого в болницата „Портола“. Онзи лекар, който мислехте, че го е извършил, миналата седмица, лейтенант, спомняте ли си? Или онази сестра, която едва ли не е отровила половината окръг. И после снощи Марлин ми казва, че и секретарят имал мотив.
— Това не е от моя кабинет. Аз…
Чоморо го прекъсна с предупредително вдигната ръка:
— Не ме интересува. Вероятна причина, лейтенант. Тези думички нещо да ви напомнят? Няма да подпиша заповед за обиск — който, бих ви напомнил, е драстично нарушение на правата на всеки един гражданин — докато не е налице вероятна причина, което означава някакво действително доказателство, че въпросното лице е било поне в същата часова зона, в която е било извършено престъплението, когато то е било извършено, и е оставило нещо след себе си, което може да докаже това.
Глицки преглътна гордостта си.
— Тъкмо това се надяваме да открием с разрешителното, Ваша чест.
— Но вие трябва да имате поне някакво доказателство, преди да ви се разреши да търсите още. Такива са правилата и ги знаете не по-зле от мен. А ако не ги знаете — Чоморо заплашително стрелна показалеца си като мълния към Харди, — обзалагам се, че вашият приятел адвокат тук е детайлно запознат с всички тънкости на наказателното съдопроизводство и съм сигурен, че с удоволствие ще ви опресни познанията. Да не говорим за факта, че споменатата страна на това заявление не е някой скитник без права и защита, а главният изпълнителен директор на един от основните контрактори на нашия град. Вие отивате твърде далеч, лейтенант, даже със самото си искане.
— Ваша чест! — Въпреки всичко Харди се надяваше, че съдията ще се опита да помогне. — Доктор Рос отговаря на най-основния въпрос при всяко разследване за убийство: cui bono, кому е изгодно. Той не само получава заплатата и поста на господин Маркъм…
Чоморо не избухна, но приключи разговора.
— Не се опитвайте да ме учите на право, господин Харди. Или, както е в случая, на фантазиите на някакъв автор на мистерии за причините за всички убийства. Знам всичко за cui bono и ако сте стигнали дотам да вярвате, че една подхвърлена юридическа фраза на латински може да мине за доказателство пред този съд, бих ви посъветвал по-скоро да си потърсите друга сфера на изява. Ясно ли се изразявам? И за двамата? — Съдията вече бе откровено вбесен, последните остатъци от търпението му се изчерпаха. — Намерете още или заповед няма! И това е окончателно!
— Иска ми се да не беше съдия. — По някакъв магически начин фъстъците се бяха появили отново в чекмеджето на бюрото на Глицки и Харди вече бе натрупал малка купчинка люспи. — Иде ми да го убия.
— Не се оставяй това, че е съдия, да те спре. Убийството на съдия не е по-лошо от убийството на който и да е друг гражданин. Ако твърдо си решил, бих казал: Давай! В края на краищата аз съм шеф на отдел „Убийства“. Обзалагам се, че мога да покрия повечето от доказателствата. Само че ние това вече го направихме даже без да се опитваме. А представи си, че си го поставим за цел — бих могъл да ги изгубя всичките. И нали чу Негова чест — няма доказателства, няма заповед. Може даже да не се стигне дотам да те арестувам. Макар че не искам да пропускам този момент. Може би бих могъл да те арестувам, а после да те пусна поради липса на доказателства.
Харди обели още една люспа и хвърли фъстъка в устата си.
— Това е най-дългата свързана поредица от думи, която някога си успявал да сглобиш.
— Когато бях в гимназията, казвах онази реч от „Юлий Цезар“: „Приятели, римляни, сънародници…“. Там има много повече думи.
— Но не ти си ги измислил. Има разлика.