Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
Администраторът ги придърпа към себе си и ги разгледа бавно един по един.
— Не зная „Медрас“, но „Биосинт“ е производител на лекарства. Повечето от нещата им са евтини продукти, дават се без рецепта. Не са сериозни играчи, но чух да се говори, че сега имат нещо голямо във Федералната агенция по лекарствата. — Насочи се към следващата страница и вдигна поглед. — „Фоли“ е Патрик Фоли. Той е юрисконсулт на корпорацията. Не зная кой е „ОП“.
Това Глицки го знаеше.
— Областният прокурор.
В очите на Андреоти нещо просветна, но администраторът не направи никакъв коментар и се загледа в последната страница.
„Вж. Коз. отн. дисц. уволн. — МР. Пълна документация. Подг. док. за УС. Скъсване?“
— „Коз.“ е Кози Ю. Тя е шефка на „Човешки отношения“. — Той се помъчи няколко секунди над останалата част от бележката, после бавно вдигна глава. — Тим се е канел да разкара Рос, нали?
Устните на Глицки останаха свити.
— Още е доста рано да се каже, господине, но много ви благодаря за времето, което ни отделихте.
Докато караха към „Ембаркадеро Сентър“, централата на „Парнас“, решиха да представят нещата пред юрисконсулта така: че Харди е адвокат, който работи към областната прокуратура. В отделните си части това бе вярно, макар и не съвсем буквално. Пат Фоли ги посрещна на вратата, покани ги да влязат, после погледна в двете посоки по коридора, преди да затвори зад тях. Не успяха да изпробват обяснението си, защото Фоли започна:
— Хващате ме тъкмо когато се канех да излизам, но срещата ми е съвсем наблизо, в Китайския квартал. Дали не може да поговорим, докато вървим натам?
След пет минути бяха на площад „Портсмут“, заобиколени от пагоди, школи по тай чи, няколко азиатски порномагазина и колона автомобили, чакащи за място в подземния гараж. През нощта вятърът бе довял високи облаци и от оскъдната слънчева светлина утринният въздух бе хладен.
Плешивата глава на Фоли блестеше даже в заоблачения ден. Малкото останала коса бе руса, руси бяха и редките му мустаци. Слаб в раменете и леко прегърбен, той бе илюстрация на това как се отразява на един млад мъж животът зад бюрото при огромно финансово напрежение. Не изглеждаше да е много над четирийсетте, ако изобщо имаше четирийсет. Когато най-после спря и седна на бетонната ограда на една от градините в парка, дишаше тежко.
— Извинете — каза той. — Не исках да говоря за това там. И стените имат уши понякога.
— Да говорите за какво? — попита внимателно Глицки.
— Е, Сузан каза, че сте от отдел „Убийства“. Предполагам, че става дума за господин Маркъм или за другите смъртни случаи в „Портола“. Макар че, трябва да кажа, аз работя почти изключително по проблеми на корпорацията. Не ми е известно да разполагам с информация, която би могла да е полезна за вашето разследване. Ако разполагах, като служител на съда, разбира се, бих я предоставил доброволно.
Глицки го изгледа косо.
— Вие и вкъщи ли говорите така?
Преди Фоли да успее да реагира, Харди се намеси.
— Наистина ли вярвате, че кабинетите ви се подслушват?
Изсипалите се един след друг въпроси объркаха Фоли. Не можеше да реши на кой от тях да отговори, затова сам попита:
— Значи става дума за господин Маркъм?
Истината бе, че нито Харди, нито Глицки знаеха точно за какво ще бъде тази среща. Издайническите инициали МР дори не фигурираха в бележката на Маркъм. Затова макар че и двамата подозираха, че Рос някак си е замесен, не им се искаше да издават нищо предварително.
— Имате ли някаква представа за какво може да се отнася думата „Саратога“, господин Фоли? — попита Глицки.
— Имате предвид градът долу, на полуострова, зад Сан Хосе? Мисля, че имаше и още един — в Ню Йорк, някъде в северната част на щата. За това ли става дума?
Харди и Глицки формираха един почти естествен тандем. Харди продължи:
— Ставало ли е дума за някой от тези градове във вашата работа за корпорацията?
Фоли се обърна към другия си инквизитор. Помисли малко, преди да отговори.
— Не се сещам някога да се е случвало — отговори той, като се опитваше да изрази искрена отзивчивост. — Нямаме бизнес в никой от тях. Възможно е неколцина пациенти да живеят там, в града, но нищо повече.
Глицки:
— Значи не сте срещали името наскоро? Саратога? Нещо, което господин Маркъм да е обсъждал с вас?
Фоли прекара ръка по темето си и се намръщи.
— Може би не просто Саратога — подсказа Харди. — Нещо, свързано със Саратога?
Това превъртя ключа.
— А — възкликна Фоли, — това е самолет. Извинете. Аз мислех за Саратога и се сещам за Купертино. Израснах там, учих в Белармин. Но това е самолет. Такъв, какъвто караше Джон Ф. Кенеди младши, когато загина.