Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
Произшествието бе хвърлило Карла в паника. А под паниката се криеше безумно, неотклонимо решение. Не можеше да сбърка истеричния момент в нейния самоконтрол, когато я бе доближил в коридора пред интензивното. Да види съпруга си смачкан, интубиран, в безсъзнание — това бе я извадило от релси. Рос се приближи до нея, готов да я прегърне успокоително и да ѝ поднесе баналностите — да се държи и да се подкрепят един друг. Но когато тя се обърна трескаво към него, в очите ѝ се четеше безумие и отчаяние.
— Не смей да ме оскърбяваш с престореното си съчувствие.
— Карла? Какво има?
— Каквото и да стане тук, вече нямаш нищо общо с нас, Мал, както и с всичко тук. Мислиш, че това ще те освободи, нали? Мислиш, че ще е краят на всичко?
Той опита отново да постави утешително ръката си върху нейната.
— Не ме докосвай! Ти не си наш приятел. Не можеш повече да ме заблудиш. Не си приятел на Тим и никога не си бил. Мислиш ли, че не ми е казал какви ги вършиш? Е, сега знам и няма да забравя. Каквото и да стане с него — каквото и да стане! — обещавам ти, аз ще те проваля. Това е, което той искаше, и това щеше да направи, за да спаси компанията от всичко, което ти стори, за да я разрушиш. И дори то да е последното нещо, което ще направя, ще се постарая това да стане.
— Карла, моля те. Разстроена си. Не се чуваш какво говориш.
Но тя бе продължила, подписвайки собствената си смъртна присъда.
— Даже ако Тим не оживее, ще съм задължена пред паметта му да отнеса нещата до борда. А и до полицията.
Какво си мислеше тя след тази откровена заплаха — че той няма да действа? Би ли могла да си представи, че той няма да вземе мерки? Ако не действаше бързо, смело и безмилостно, с него бе свършено.
Разбирайки това и знаейки какво му предстои да направи, Рос първо трябваше да я обезоръжи. Хвана здраво ръцете ѝ в своите. Сега се гледаха очи в очи.
— Карла. Най-напред нека да минем през това. Нека да изкараме Тим оттук. Правил съм грешки и съжалявам за тях. Но всички грешим. Обещавам ти, че ще изясним нещата. Ако трябва да напусна, така да е. Но никога не казвай, че това има нещо общо с нашето приятелство. Него нищо не може да го наруши. То е завинаги.
Планът се бе представил от само себе си в пълен вид. Калият нямаше да остави следа, а болничните аутопсии бяха безнадеждно калпави. Ако съдебният лекар не бе аутопсирал Тим — а Рос никога не бе предвиждал това — целият план щеше да проработи. Разбираше, че ако успее да представи нещата така, че Карла е била достатъчно разстроена, за да убие себе си и децата си, полицията даже няма да търси убиец. Реши да използва пистолета, който Тим държеше в кабинета си у дома.
Когато стигна до къщата, светлините на горния етаж бяха загасени. Искаше децата да са заспали, за да не се налага да ги вижда. Тази част щеше да свърши на тъмно. Нямаше да почувстват нищо, да заподозрат нищо. Щяха да спят.
Но Карла стоеше на вратата и отначало не искаше да му отвори.
— Няма за какво да говорим, Мал. Всички сме изтощени и на края на силите си. Можем да се срещнем утре.
Той обаче бе надделял.
— Моля те, Карла. Знам, че Тим сигурно ти е казал някои неща, но ние ги изглаждахме, както винаги сме правили. Обичах го. Трябва да ти обясня. Ти трябва да разбереш.
— Няма какво да разбирам.
— Тогава искам поне да ми простиш.
И тя бе направила една последна пауза. После свали веригата на входната врата. Когато влезе, той извади валтера от джоба си и ѝ каза, че трябва да отидат тихо до вътрешността на къщата.
Сега щеше да го направи отново. Вече имаше опит. Трябваше да изглежда като самоубийство. Трябваше да изглежда така, сякаш Бутан е разбрал, че полицията е по следите му за всички убийства в „Портола“, включително на Маркъм, и е предпочел да се измъкне като страхливец. Това щеше да сложи край на всички разследвания.
Трябваше също да е сигурен, че никой няма да чуе изстрела, който той предполагаше, че ще бъде по-шумен с валтера, отколкото с 22-милиметровия пистолет на Тим.
Най-напред трябваше да отклони вниманието на Бутан, после да използва хлороформ, за да го зашемети. Само че той щеше да остане в организма му достатъчно дълго, за да бъде открит. Може би етер? Имаше етер в медицинската си чанта тук, под ръка. Това също щеше да свърши работа. И, разбира се, можеше просто да го застреля, като че ли е било опит за грабеж или нещо такова. Но самоубийството беше далеч по̀ за предпочитане. Щеше да размисли по вариантите, докато шофира дотам, а след това — да изиграе нещата по усет.