Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
Но с годините се бе променил и тази маса бе доста по-различна — бе маса за игра, от някакво смесено тъмно дърво, подредено като паркет. От всяка страна имаше вградено чекмедже в десния ъгъл, което играчите можеха да издърпат и да поставят там питиетата си. Канеше своята група за бридж веднъж на четири седмици и другите трима мъже се възхищаваха на строгия, прост и удобен дизайн.
— Ало! Домът на Рос.
— Ало! Моля ви, вкъщи ли си е доктор Малачи Рос?
— Може ли да му предам кой се обажда?
— Казвам се Раджан Бутан. Може да не ме познава, но моля ви, кажете му, че работя като сестра в болницата „Портола“, в интензивното отделение. Навярно ще си спомни името. Много е важно да говорим.
— Един момент, моля.
Ново изчакване. Раджан затвори очи и се опита да наложи на съзнанието си спокойно състояние. Не биваше, никак не биваше да звучи изплашен или нервен. Той просто предаваше една информация и едно предложение. Поизправи се на стола си. Вдиша дълго и дълбоко, поемайки дъха в центъра на тялото си, остави го вътре, докато се затопли и после бавно го издиша. Отпи глътка вода, преглътна, поизкашля се.
— Доктор Рос слуша. Кой се обажда, моля?
— Доктор Рос, аз съм Раджан Бутан от болницата „Портола“. Може би си спомняте, бях в интензивното отделение с доктор Кенсинг, когато господин Маркъм почина. Извинете, че ви безпокоя у дома.
— Откъде имате домашния ми телефон? — попита той. — Номерът не е вписан в указателя.
— Може да се намери, ако е нужно. Ако човек знае къде да търси.
След кратко мълчание Рос заговори, донякъде предпазливо.
— Добре. С какво мога да ви бъда полезен? Казали сте на прислужницата, че е спешно.
Раджан се присегна отново към водата и бързо отпи.
— Ето какво. Трябва да говоря с вас откровено. Там, където се намирате, можете ли да говорите свободно?
Тонът на Рос бе на самия ръб на агресивността.
— За какво става дума?
— Има нещо, което трябва да обсъдим.
— Точно това правим сега, но се боя, че нямам прекалено много време. Съпругата ми и аз излизаме след няколко минути. Ако може да изчака…
— Не! Съжалявам, но не може. Трябва да стане сега или ще говоря сам с полицията.
След кратка пауза Рос каза:
— Само минутка. — Раджан чу стъпките му да се отдалечават, една врата се затвори, стъпките се върнаха. — Добре, слушам. Но бъдете кратък.
— Както може би знаете, полицията сега разследва няколкото починали пациенти в интензивното, за които смята, че са убити.
— Разбира се, че знам за това. Аз управлявам компанията. Следя внимателно случая, но той няма нищо общо лично с мен.
— Страхувам се обаче, че има общо с мен, докторе. От полицията неведнъж разговаряха с мен. Аз съм единственият от сестрите, който е бил на смяна, когато са умрели няколко от хората. Мисля, че ще решат, че аз съм ги убил.
Той слушаше, докато Рос си пое няколко пъти дъх. После чу:
— Ако сте го извършили, не очаквайте съчувствие от мен.
— Не, не бих очаквал това. Не повече, отколкото бихте го получили от мен, ако ви обвинят за убийството на господин Маркъм или другите.
Този път паузата продължи няколко секунди.
— Какво говорите?
— Мисля, че разбирате какво говоря. Нямаше все още да разговаряме, ако не разбирате. Видях ви.
— Видели сте ме какво? Не разбирам за какво говорите.
— Моля ви, докторе, моля. — Раджан чувстваше как гърлото го стяга и се присегна към водата. — Няма нужда да губим време за отрицания. Нямаме време. Вместо това имам едно предложение за вас.
— Така ли? Колко забавно. Вие очевидно имате доста пъргав ум, господин Бутан. Е, любопитен съм да чуя какво е, макар че предпоставката ви е непоправимо сбъркана.
— Ако е така, ще разберем. Моята мисъл е само следната: може би си спомняте деня след Коледа, преди четири месеца, когато се отбихте в интензивното? Напомня ли ви това все още нещо? Аз бях тогава на смяна и имаше една пациентка на име Шърли Уотръс.
— И полицията смята, че вие сте я убили? Това ли е?
Раджан пренебрегна въпроса.
— Вие бяхте там с мен. Аз си водя дневник, но също и си спомням. Вие и аз имахме приятен разговор за работата по време на празниците. Хората не обичат това, но то в много отношения е за предпочитане пред семейните задължения и повишените очаквания. Може би си спомняте?