Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
— С Карла? — Глицки подскочи при този признак на общуване между тях. — Не си спомням да съм чувал Маркъм и жена му да са се разбирали, дори когато са били заедно.
— Напротив. Дълго време бяха неразделни. Преди да… Преди да започнат проблемите им, двамата си споделяха всичко. Понякога Карла дори идваше и присъстваше на заседанията на борда и бе по-осведомена от някои от нас. Това дразнеше някои хора, но никой не смееше да се обади. А пък и тя не тежеше на ресурсите на борда. Много пряма и упорита, и адски умна. Разбираше от бизнес. „Дайте да го видим проблема, какъвто и да е, и да се заемем с него.“
Това изясни на Харди една малка загадка. Бе се питал за бележката „Обс. с К.“ и бе решил, че сигурно става дума за Кози, шефката на „Личен състав“. Но сега може би се оказваше, че К. е Карла. Все пак държеше да върне Фоли към действията на Маркъм.
— И така, последно вие, двамата, какво решихте да направите? Казахте, че така или иначе нищо не е излязло.
Споменът не бе приятен.
— Ами казах на господин Маркъм, че ако според него доктор Рос наистина извършва нещо подобно, би трябвало вероятно да предадем въпроса на прокуратурата и на данъчните и да ги оставим оттук нататък те да се занимават с това.
— Но не сте го направили — каза Глицки. — Защо?
Фоли се замисли малко по-дълго, отколкото въпросът заслужаваше.
— Простият отговор е, че господин Маркъм ме извика на следващия ден, преди да мога да предприема каквото и да било. Каза ми, че се е обърнал директно към доктор Рос. Приятелството им го изисквало. Рос му казал, че трябвало да сподели добрата новина с него още когато се случило това и че парите за самолета били дошли неочаквано в семейството по линия на съпругата му. Някаква леля или друг близък бил починал внезапно и им оставил наследство.
Утринният бриз вдигна малко облаче прах и автомобилни газове и тримата мъже се извърнаха, за да се предпазят от него. Харди, мушнал ръце в джобовете, се обърна към юрисконсулта.
— И след като спряхте да се смеете, какво направихте?
— Нищо не направих. Бях отзован.
— И му повярвахте? На Маркъм?
— Въпросът не бе в това.
Но Глицки нямаше настроение за такива деликатности.
— Добре, ето ви един въпрос, господин Фоли. Какво наистина си помислихте? Какво мислите за това сега?
Лицето на нещастника бе станало тъмночервено. Харди си помисли, че при това кръвно налягане всеки момент от ушите му може да шурне кръв. Трябваха му почти десет секунди, за да формулира отговора си.
— Нямам никакво доказателство за каквото и да е нарушение, разберете. Не обвинявам никого за нищо. Искам това да е ясно.
— Точно както не обвинихте никого, че подслушва кабинета ви? — попита кротко Харди. — И все пак ние сме тук, на половин километър. Не ни е грижа как ще го оправдаете. Кажете ни какво мислите.
Този път отговорът не закъсня:
— Рос също е имал нещо срещу Маркъм. Може би някаква мътна история, в която са били замесени заедно, когато са започвали. Не зная, може да е нещо даже отпреди това. Във всеки случай е заплашил да изобличи Маркъм и са стигнали до патова ситуация.
— А е чул първоначалния ви разговор между вас и Маркъм, защото кабинетите се подслушват?
Белегът на Глицки, пресичащ устните му, се очертаваше ясно.
— Допускам, че е така.
— Защо не сте проверили помещенията?
Този път изражението на Фоли издаваше невъзможността за нещо такова, ако подслушването е било наредено от доктор Рос — особено сега, когато парада командваше той.
— Ако човек застане на пътя на доктор Рос в работата, започват да му се случват лоши неща — обясни Фоли. После добави по-конкретно: — Имам семейство, за което трябва да мисля.
Ето го отново, помисли си Харди, познатият и тъжен рефрен. Днес очевидно щеше да бъде ден на клишетата — най-напред Андреоти, който просто изпълнявал нареждания, сега Фоли и семейството му. За миг въпросът какво мотивираше самия него изникна в собственото съзнание на Харди. Какво търсеше той тук — без клиент, от обратната страна за един защитник, подлагайки на известна заплаха собственото си спокойствие, ако не и физическата си безопасност? Не можеше да даде готов отговор, но знаеше едно — че никога нямаше да се скрие зад семейството си или зад работата. Вършеше каквото трябва, всичко се свеждаше до това. Постъпваше тъй, както бе правилно. И това бе достатъчно.