Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
— Нямам представа — каза той.
Другият човек, Харди, се наведе леко напред.
— Ние смятаме, че „МР“ означава „Малачи Рос“. Това помага ли?
В работата си Глицки бе виждал доста случаи на изтощение и забеляза признаците му и тук. Той завъртя листа, като го обърна отново към себе си.
— „Виж Майк Андреоти за препоръките му относно СС. Сравни с докладната на Малачи Рос от 24 октомври.“ Така по-ясно ли е? Какво е СС?
Този път нямаше колебание.
— Синустоп.
— И каква беше вашата препоръка?
— Е, не беше моя. Аз съм само администраторът, но ЛГП препоръча…
— Извинете — прекъсна го Харди, — какво е „ЛГП“?
Андреоти примигна бавно, пое си дъх и издиша.
— Лекарската група на „Парнас“. В общи линии това са лекарите, които работят тук.
— Ясно. — Глицки продължи, следвайки програмата си. — И какво препоръчаха те за синустопа?
— Просто, че сме затрупани с мостри и че може би за момента политиката ни изисква да намалим даването на лекарството, докато не се съберат повече данни за него. Което сега, като погледнем назад, бе разумно предложение.
— Но вие не го изпълнихте? — попита Харди.
— Не. Рос се наложи. Написа дълъг доклад, оправдаващ положението — имам го някъде тук. Струва ми се, че препаратът бе доста под стандартите от медицинска гледна точка. Аз самият не съм лекар, но някои от по-старшите служители бяха ужасени, че нашият медицински директор одобрява нещо такова. Но както обикновено направихме компромис и Малачи постигна своето.
— Не го обичате много.
Глицки не формулира това като въпрос.
Андреоти само повдигна раменете си на сантиметър.
— Хората стават гадняри заради парите, а парите тук отдавна не стигаха… — Сви рамене отново. — Ако не бе той, щеше да е някой друг.
— Само преди две седмици е бил Маркъм — напомни му Харди.
— Не. Пак беше Рос. Рос има страст към парите. Маркъм просто искаше да печели. Има разлика.
— Каква е разликата? — попита Глицки.
— Ами, да вземем синустопа например. Това изобщо можеше да не става проблем, но Рос видя, че в крайна сметка медикаментът може да ни спести един милион на година. И ако имаше някакви отрицателни страни, бе готов да рискува, ако с това спираше изтичането на кръв от раната в бюджета.
— А Маркъм не беше?
— Понякога, но далеч не както Рос. Мислите, че Маркъм е поставил въпроса по повод бебето Емилия ли? В никакъв случай. — Той посочи отново към листа на Харди. — Според мен затова си е записал тук тази бележка. Сметнал е, че в този случай Рос отново е отишъл твърде далеч.
— А вие, господин Андреоти? — попита Глицки. — Вие какво мислите?
Отново уморена въздишка.
— Зная, че това винаги звучи ужасно, но аз съм само администратор. Потискам изкушението да се правя на лекар. Изпълнявам нарежданията.
Но Харди бе научил каквото му трябваше и вече си бе набелязал нещо друго.
— Ако позволите, господине — започна той, като дешифрираше втората бележка, както Глицки бе направил. — „Разговор с Рос относно оплакванията за намеса в «Портола». ЛГП улт.“, което трябва да е „ултиматум“.
— Така си и беше. — За Андреоти това не бе никаква загадка. Той дори като че ли лекичко се поизправи. — По някое време миналата година Рос започна да идва постоянно в болницата. Отбиваше се, както той казваше. Проверяваше процедурите на нашите лекари по всичко — от раждания до операции и най-вече в спешното отделение, като препоръчваше да се пести по някой долар тук или там. По-късно стигна дотам буквално да съветва лекарите какво да правят, докато се занимаваха с пациентите си. Като имате предвид, че дори най-обикновеният джипи вижда себе си някъде едно стъпало под Бога, може да си представите как се приемаха тези посещения. Най-накрая ЛГП излезе с ултиматум Рос да преустанови визитите си и общо взето той го изпълни. Поне достатъчно, за да ги удовлетвори.
— Но не съвсем?
Харди държеше да бъде сигурен.
— Не. Но отбиванията му спаднаха от двайсет на месец до, да кажем, пет. И престана да дава нареждания, маскирани като съвети.
— Имате ли някъде записано в кои дни е идвал? Конкретните дати? — попита Харди.
Андреоти се замисли за момент.
— Не, съмнявам се. За какво да го правим? Не бе тук на щат, така че няма лично досие. Просто се отбиваше. Защо питате?
— Без причина. Просто съм любопитен. — Харди умишлено отговори неясно и побутна другите страници през бюрото. — Ако може да ви отнемем само още една минутка, господин Андреоти. Нещо тук прави ли ви впечатление?