Клетвата

— Какво го беше довело дотам?

— Няколко неща, струва ми се, но най-непосредственото беше самолетът. — Фоли навлизаше в историята си, като че ли облекчен, че има най-после възможност се освободи от бремето ѝ. — Изглежда, че господин Маркъм и господин Рос са били заедно на коктейл една вечер по време на медицински конгрес в Лас Вегас, в който двамата са участвали седмица по-рано. Били са близки приятели от години и очевидно са излезли заедно след това, сами, да пийнат по нещо, просто да си наваксат в личните отношения. Е, през следващите два часа доктор Рос може би си е пийнал малко повече и както изглежда доста усърдно е споделил с господин Маркъм състоянието на своите финанси, което съвсем не било добро. Личното му финансово състояние, имам предвид, извън това на „Парнас“, което и без това било достатъчно лошо.

— Значи Рос плакал на рамото на Маркъм? — попита Глицки.

— По същество, да. Казал му, че няма пари, няма спестявания, жена му харчи доходите му по-бързо, отколкото успява да ги изкарва. Издръжката за първата му жена и начинът на живот на втората го разорявали. Не знаел какво да прави.

Харди бе доловил нещичко от това в доклада на Брако и Фиск за Нанси. Но беше добре да го чуе и от друг източник.

— И какво му предложил Маркъм?

— Както обикновено, предполагам. Да съкрати разноските тук-там, да живее според бюджета си. А не е да кажеш, че доктор Рос е бил безработен. Имал си е стабилен доход и редовен приток на пари. Но не това било главното за срещата онази вечер.

— А какво е било? — попита Глицки.

Фоли бе седял на твърдия студен бетон достатъчно дълго. Изправи се, изтупа си дрехите, погледна часовника си.

— По-рано същия следобед съпругата на господин Маркъм му се обадила — това е между… — Фоли реши да не обяснява нещо, което Харди предположи, че се отнася за Ан Кенсинг. — Както и да е, обадила се съпругата му и го питала дали е чул новината: доктор Рос току-що бил продал стария си самолет и си купил чисто нов „Саратога“. През уикенда той и семейството му щели да ходят на вилата им в Тахо и съпругата на Рос се обадила да пита дали искат да летят с тях и да вземат цялото семейство.

„Знаеш ли колко струва нов «Саратога», Пат? — попита ме той. — Половин милион долара горе-долу, в зависимост от това как е оборудван. И така, продължи той, уредих си да се сблъскам с Мал в кафето и му казвам, че съм научил за самолета, но съм любопитен как го изплащаш.“

Или доктор Рос не е помнел подробности от вечерта, когато е бил пийнал, или е решил, че може да каже на приятеля си и това няма да има значение, но се усмихнал — и подхвърлил нещо като „Кешът е голяма работа“.

Сега, след като го бе изрекъл, Фоли се кичеше с облекчението си като с медал. Той отново прокара ръка по темето си. Дори пробва пак да се усмихне, малко по-успешно от първия път.

— Такива работи — завърши той. — Господин Маркъм искаше мнението ми за това, какво трябва да направим като компания, как следва да процедираме. Допускаше, че е вероятно доктор Рос да приема подкупи или да взема комисиони, за да вписва лекарства в списъка, но нямаше никакви доказателства. Просто не можеше да си представи друг начин, по който доктор Рос да си осигури нещо подобно на половин милион налични пари. Вече бе разговарял със съпругата си и…