Ангелите не оцеляват на леда

— Значи към „Оксиджин“ — замислено повтори Настя. — А в „Оксиджин“ работи нашият Владимир Власов. Тоест може да се познават. И дори със сигурност се познават, щом Орехов толкова активно го каля. Явно Власов с нещо много го е ядосал. Хайде, младежи, бързо по работните места, разбивайте каквото искате, но ми намерете какъв е конфликтът между Власов и Орехов. На първо място, естествено, намерете кореспонденция помежду им. Къде е Чистяков?

— Работи в кабинета — отговори Саньок. — Да го повикам ли?

— Не закачай учения човек — засмя се Настя. — Има си работа.

— А ние какво? — обиди се Петя. — Да не би да се забавляваме? Нали за работата…

— За работата, за работата — успокои го Настя. — Хайде вървете.

Племенникът й и неговият приятел се скриха в къщата, а Дзюба остана, приседна до Антон, погледна го въпросително:

— Ти откога си тук?

— Отдавна. Сигурно от час.

— А защо си дошъл? Случило ли се е нещо?

— Ами как да ти кажа — сви рамене Сташис. — Май разкрих убийството на Ефимова. Та си мисля сега как да не го дам. Това си е мое разкритие. А ще трябва да чакам още четири дни, ако не казвам на никого и никого не включвам.

— Стига, бе! — не повярва Ромка. — Наистина ли го разкри? Значи твърдо не е Власов?

— Практически да. Власов няма нищо общо. Имам двама заподозрени, трябва да приберем и двамата, защото който и да е убил Ефимова, другият пък е съучастник. Но единият от тях е тираджия и сега е на път, ще се върне чак във вторник, а другият изобщо не е ясно къде е, не е намерен по местоживеенето му. Сам няма да се справя, а не ми се ще да докладвам на ръководството, те ще направят всичко, а мен само ще ме потупат по рамото. Нали разбираш, много по-приятно им е да отчетат Ефимова в графата „битови мотиви“, отколкото да търсят поръчител сред крупните чиновници, които ще започнат да натискат отвсякъде и да им създават неприятности. На никого не му се ще да се заяжда с тях. Ето, гледай, веднага щом намерих фалшификации по делото за пожара, ми запушиха устата. Така че само да гъкна за своята версия, веднага ще ми я отнемат, пак добре, ако не ми откъснат ръцете от радост.

— Проблем… — разбиращо проточи Дзюба. — Може би аз мога да помогна? Неофициално, разбира се, защото нали не участвам във вашата група.

— Ще помислим — кимна Антон. — Може и да измислим нещо. Анастасия Павловна, някак си нищо не ми хрумва за Власов и Орехов. Вярно, не съм виждал Орехов, но от това, което разказа Ромка, излиза, че той не може да има никакви конфликти с Власов. Прекалено са различни, за да може между тях да има какъвто и да е контакт.

— Ще видим — въздъхна Настя. — Трудно ми е да съдя, не съм виждала нито единия, нито другия. Между другото, трябва да се поинтересуваме къде ще е тази нощ младият Орехов. Петък е, тъкмо време да кисне в някой клуб до сутринта. Рома, бъди така добър, качи се при момчетата, кажи им да обърнат внимание на това, ако вече са успели да намерят нещо.