Ангелите не оцеляват на леда

Остави Дзюба сам и отиде в кабинета, където Льоша работеше, когато не ходеше в Института. Завари мъжа си да разговаря по телефона, при това гласът му беше ядосан: репликите му подсказваха, че се кара на някого, задето този някой е нарушил сроковете за представяне на планова работа. С жест, без да прекъсва своето конско, Алексей я помоли да приближи, настани я на коленете си и я млясна по слепоочието.

— И на кого триеше сол на главата? — попита Настя, когато той завърши разговора.

— Ха, нали знаеш — позасмя се той, — всеки началник притежава маса възможности, нали има много подчинени, така че е фасулска работа да намериш кого да нарежеш като кисела краставица. Ти сама ли се прибра?

— С Ромка.

— Пак ли ще правиш комунистически съботник?

— Че как иначе? — засмя се Настя и по-силно се притисна до мъжа си. — Безплатният труд върху основите на гол ентусиазъм е единственото, което може изобщо някога да надвие престъпността. Ще помогнеш ли?

— Къде ще вървя? Ще помогна, разбира се. Но срещу ядене. Защото вкъщи със свещ да търсиш, един залък няма да намериш.

— Донесох всичко, сега ще сготвя.

— Добре — Чистяков леко изтърси Настя от коленете си и стана от бюрото. — Ще сготвим заедно, така ще стане по-бързо, а през това време ще пратим всички роби по плантациите.

— Мислиш ли, че ще мине номерът? — попита тя със съмнение. — Ромка е готов, за това е дошъл, ти ще помогнеш, а после ще се включа и аз. Виж, за младата смяна не бих гарантирала.

— Не се тревожи — махна с ръка Чистяков. — Ако съдя по кръговете, които те описваха около вашата схема, която ти хитро си оставила на масата, младата смяна е готова да се потруди. И двамата просто умират от любопитство.

Не грешеше. Още щом Дзюба включи лаптопа на Настя, а самата Настя и Алексей хванаха ножовете и задрънчаха с тенджери и тигани, тутакси в кухнята цъфнаха Саня и Петручо. Лицата им бяха престорено равнодушни, но очите им пламтяха от любопитство.

— Настя, кога ще стане лапачката? — попита Саня, а погледът му сновеше не по продуктите на кухненската маса, а по голямата в трапезарията, на която бе просната многострадалната схема и където вече работеше Роман.

Петя явно беше по-простодушен или не обичаше, или не умееше да се преструва, затова не опита да се прави на гладен, а просто с тежки стъпки отиде до голямата маса, застана зад гърба на Дзюба и нахално се загледа в появяващите се на екрана редове.

— Ами ти какво правиш? — попита без заобикалки.

Дзюба не отговори, а хвърли въпросителен поглед към Настя: сиреч „Може ли да отговоря?“

— Търсим инфо за Власов — отговори тя. — За същия онзи, когото вие намерихте миналия път.

— Ами нали май всичко събрахме? — учуди се Петручо. — Нали вие казахте тогава: „Край, достатъчно“.

— Тогава беше достатъчно, да, но сега е малко, трябва ни повече. Ако искаш да бъдеш от полза за обществото — сядай и търси — каза Настя, докато бъркаше в тенджера поредната каша за Саня. — Ако не искаш, върви си горе и не се мотай тук, а когато вечерята стане готова, ще те повикам.