Ангелите не оцеляват на леда

— Какво има?

Тя моментално изтича при него, забравила, че храната изстива в чиниите.

— Ами тук за Власов пише такива работи… Може би са за друг Власов? Е, просто не може да бъде! Или Тоха е сбъркал. Макар че той обикновено не греши за хората. Ето, вижте и вие, аз копирах някои неща и ги събрах в един файл.

Настя бързо прегледа набраните с различни шрифтове редове. Гледай ти! Излиза, че бившият фигурист Владимир Власов е постоянен посетител на няколко клуба с не твърде чиста репутация, при това репутацията на самия Власов изглежда много по-лоша. И „амфетки“ можело да се намерят при него, и то на вересия, и бременно момиче обидил ли, зарязал ли, публично ли нарекъл някак си, и към мошеничество на карти не изпитвал отвращение. Кога ли успява всичко това, щом според проучилите го оперативни работници води спокоен и скромен начин на живот, два пъти седмично се вижда с майка си, други две вечери след работа прекарва в спортна зала, че и рисува картини вкъщи. И между другото, най-редовно си ходи на работа.

— Може ли наистина да е някой друг? — попита Настя. — Собственото и фамилното му имена са най-обикновени, такива може да има хиляди.

— Ами и аз това си помислих, затова се мотах толкова дълго, проверявах — обясни Дзюба. — Не, там е споменато и фигурното пързаляне в миналото му, и работата му в „Оксиджин“. Наистина, не е отбелязано конкретно „Оксиджин“, но е казано, че той е някакъв мениджър в някаква голяма търговска верига.

— Трябва да бъдем абсолютно сигурни — твърдо заяви тя. — Хайде бързо на масата, ще нахраним момчетата и ще ги впрегнем.

На призива да сядат на масата, Саня и Петручо, за разлика от друг път, реагираха моментално. По лицето на племенника си Настя прочете, че перспективата да яде каша и варено пиле, никак не го привлича, но момчето с всички сили се владееше и мъжествено се давеше с отвращаващата го диетична храна, като хвърляше завистливи погледи към чуждите чинии.

— А защо не капризничиш? — невинно запита Настя. — Аз вече свикнах. Без твоите капризи ми стана дори някак скучно на масата. Хайде, започвай, приготвих се.

— Е, стига де — промърмори Саня. — Какво става с вашия Власов? Намерихте ли каквото търсехте?

— Ама не ти ли е все едно?

— Абе искам да кажа, че и ние сме там. Поровихме се из някои места. Така че, ако ви е интересно…

Настя не издържа и избухна в смях. Господи, колко лесно било всъщност да управляваш тези момченца, които изглеждат големи, защото знаят и умеят толкова много неща, които не знае и не умее тя. Наистина компютърната грамотност не замества познанията за живота.

— А, то и ние тука не пасем трева — делово съобщи Чистяков. — Ромка вече намери каквото трябваше.

— И за таблетките, които е продавал на тройна цена, уж са „екстази“ ли? А всъщност са били някакви салати от аптеката? — недоверчиво примижал, попита Петручо.

— Аха — кимна Дзюба, докато енергично дъвчеше парче печено месо. — В клуб „Джойстик“. Нали?