Ангелите не оцеляват на леда

— Ами ние? — хорово попитаха Саня и Петручо. — Ние какво да правим?

— Вие си лягайте.

— Да бе, ще си лягаме! — презрително се тросна Саня. — Защо не ни предложиш да лапнем и биберончета?

— Е, щом не ви се спи, търсете хубаво къде и как са се пресичали пътищата на нашите мили момчета. Който намери пръв, ще получи бонбонче. Антоне, ти ще си ходиш ли или ще останеш тук?

— Аз ще дойда с вас в клуба.

— Не е нужно — спря го Настя. — Не е нужно и тримата да популяризираме физиономиите си там. Нека поне един остане зад кулисите. Ако искаш, поседи в колата, почакай ни. Няма да се бавим много.

— Добре — съгласи се Антон, — прави сте. После ще взема Ромка вкъщи до сутринта, хем ще се посъвещаваме.

— Тогава набързо хапни нещо. Както биха казали в някой южнославянски регион: „Ша прощавате, храждани, трапезата не е като да ви каним“. Но каквато е, такава. А аз сега ще скоча да се преоблека и ще звънна тук-там. Веднага предупреждавам: да не се стреснете, когато се върна. Гледката ще бъде страхотна.

Тя се скри в спалнята, усещайки с гърба си недоверчивите погледи. Само един човек от присъстващите — съпругът й — знаеше в какъв вид може да се появи Анастасия Каменская.

Настя отвори гардероба и замислено огледа съдържанието му. Спалнята беше за гости, тук бяха само техните дрехи с Льошка. Дрехите на Даша бяха в гардеробната до спалнята на стопаните. Какъв вариант да избере? Онзи, за който бе намекнала? Младееща нимфоманка с млад любовник. За този образ трябваше да заеме от дрешките на Дашка и да избере по-късичка пола. Облечена на по-ниската Даша, такава пола ще има напълно прилична дължина до коляното, а при ръста на Настя ще й стига до средата на бедрото. Слава богу, все още можеше да си показва краката, без да се срамува. Или да избере друг вариант?

Тя се просна на широкия креват и извади мобилния телефон от джоба на дънките. Добре че съвсем наскоро се бе обаждала на Йожени (пред хора — Евгения Владимировна, а още по-преди — Женка Монахинята) и й бе напомняла за себе си, така че се бе убедила, че мадам е в добро здраве и няма да откаже да бъде полезна. Минаваше полунощ, но по това време работата на Йожени беше в разгара си.

— Кажи ми, Женечка, имаш ли човек в клуб „Джойстик“? — попита Настя, когато чу в слушалката познатия невинен, кристално звънтящ гласец — именно благодарение на него проститутката Женя бе получила прякора Монахинята. — Не, не е по въпрос за дрога, трябва ми връзка с ръководството, та всичко да е културно. Аха. Аха. Благодаря, коте, аз сега ще се обличам, а ти ми звънни, а?