Ангелите не оцеляват на леда
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #31
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1585-9
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ангелите не оцеляват на леда». Краткое содержание книги:
— А, и аз всъщност мога — каза Дзюба. — Ако ме пуснат при някой от своите компове, имам достатъчно мозък за целта.
— Добре, давай сам — съгласи се тя. — Ти, между другото, не трябва ли да се прибираш? Защото наближава полунощ. Скоро ще замине последната мотриса.
— Гоните ли ме? — обиди се Дзюба.
— А, не — весело тръсна глава тя. — Проверявам готовността ти да служиш на родината и на делото за борба срещу престъпността. Ако откриеш, че Филип Орехов днес прекарва времето си в конкретен клуб, аз те каня на романтична среща. Разбира се, ако не се притесняваш да те видят в компанията на възрастна, но младееща дама, която може да ти бъде майка.
Дзюба замря за миг, после бързо стана.
— Разбрах, не съм глупак — подхвърли в движение и се скри в къщата.
Антон замислено се загледа подир него.
— Искате да отидете в клуба да видите Орехов ли? — попита той.
— Защо пък не? Може да се запозная с него, а може просто да го погледам отстрани. Нали трябва да съм наясно с кого си имаме работа. И изобщо каква е тази работа. Ето, ще дочакаме резултатите, ще научим какъв е конфликтът между него и Власов и можем да тръгваме. Вярно, жал ми е за Ромка, ще му навредя на репутацията. Но теб не мога да моля, имаш деца, твоята репутация е още по-ценна — засмя се Настя. — И после никак не приличаш на млад глупчо, използван от нимфоманка на пенсионна възраст. Виж, Ромчик е много по-подходящ за тази роля.
— Аз пък не разбрах сега комплимент ли ми направихте, или ме обидихте — усмихна се Антон.
— И аз не разбрах — усмихна се в отговор Настя.
Някъде отдясно се разнесе див гърлен врясък, към него веднага се присъедини още един подобен глас, но по-нисък.
— Котараци се бият — обясни Настя. — В съседния двор стопаните имат някаква невероятно породиста котка, не е кастрирана и при нея се стичат кавалери от цялата околност, и то през цялата година, не само пролетно време. Особено често се появява един огромен рижав, сигурно смята, че с главния претендент, нещо като официален съпруг, така че ако не дай си боже и още някой довтаса — сбиването е гарантирано.
— Даа — замислено проточи Антон, — животните са хубаво нещо. Дъщеря ми иска куче. А синът — заек. Нямам представа кога ще мога да си ги позволя. Заекът както и да е, сложиш го в клетка — само го храни и почиствай. Но кучето е проблем. Трябва да се разхожда, и то точно в определено време, а какъв режим при мен?
— Антоне, Василиса скоро ще стане на единайсет, защо я смяташ за малка? Голямо момиче, спортува. Ходи ли вече на лагери?
— Тази година ще отиде за пръв път.
— Ето, виждаш ли? Голяма и самостоятелна. Може би е време да й имаш повече доверие? Твоята бавачка занимава ли я и с нещо друго освен с училищната програма?
— Да, научи я да готви, заедно разтребват, заедно пазаруват. Еля отделя много време, за да я научи на всичко, но…
— Хайде престани! — ядосано махна с ръка Настя. — Спомни си себе си на същата възраст. Сигурно прекрасно си умеел сам да вършиш много неща. Престани да я държиш край полата на бавачката, престани да я водиш за ръчичка. Просто ти не можеш да свикнеш с мисълта, че тя вече не е на пет годинки. Помни ми думата: щом Еля се омъжи и престане да работи при теб, веднага ще се разбере, че вие прекрасно се справяте без бавачка. Аз много добре разбирам от какво се страхуваш и на твое място щях точно толкова да се страхувам. Но в края на краищата, за да не митка детето само по улиците, спокойно можеш да намериш някоя млада пенсионерка да го води от училище в спортната секция и после вкъщи. И Стьопа ще прибира. И това ще ти струва напълно достъпна за теб сума. А пък вкъщи, ако редовно пазаруваш, Василиса ще се справя прекрасно. Нали знаеш: децата, които сериозно спортуват, порастват по-рано от връстниците си. Разбира се, през първите месеци ще има проблеми — докато Стьопка не свикне да прекарва времето си вкъщи сам, но и с това можете да се справите. Повярвай ми, Антоне, не е катастрофално, каквото ти изглежда сега.
Откъм къщата долетяха гласове, Саня възбудено говореше нещо, Петручо вяло му възразяваше, но над всичко се извиси мощният бас са Чистяков:
— Казах ли аз — млъкнете! По един и бавно!
Гласовете отново забоботиха, но вече по-тихо и поред.
— Изглежда, има тема за обсъждане — забеляза Настя. — Да вървим, ще вземем участие.
Качиха се и влязоха в къщата. След пет минути работата що-годе се проясни. Първо: за тази нощ Филип Орехов си определил среща поне с двама приятели в клуб „Джойстик“. Второ: през последната половин година Филип не бил споделял и дума, че е в конфликт с някой си Владимир Власов. Нещо повече, дори името на този Власов не се било мяркало в личната кореспонденция на Филип. И трето, още по-интересно: в интернет пространството не бил открит нито един контакт между Филип Орехов и Владимир Власов. Нито писма, нито чатове по сайтовете. Сякаш изобщо не се познавали и никога не са се виждали.