Ангелите не оцеляват на леда

— Нещо не ми приличаш на нимфоманка — критично огледа Чистяков жена си, когато тя се появи в хола.

— Ами отказах се — безгрижно съобщи Настя. — Нимфоманка и жиголо — това е пошло и банално. По-добре да бъда делова жена със съмнителна репутация, придружена от верния си паж, на когото тя — е, тъй де — понякога позволява да се доближи до тялото й.

Дзюба я гледаше зяпнал.

— Какво, Рома? — весело попита тя. — Нещо не ти харесва май?

— Вие… — изчерви се той и извърна поглед. — Ами… такова.

— Стара ли съм? Такъв е замисълът. Антоне, колко години ще ми дадеш от пръв поглед?

Сташис я погледна замислено.

— Ами, малко над шейсет.

— Когато сте с дънки и тениска, не бих ви дал повече от трийсет — изтърси Ромка. — А сега сте такава сериозна дама, че да се уплаши човек. Вече разбирам защо Петручо ви нарича баба. Сигурно ви е виждал в този образ, а?

— Не — разсмя се Настя. — Мисля, че той изобщо започна да ме вижда едва през последните два-три дни, а преди това за него бях не физическо лице, а дума, абстрактно понятие. Родителите на Саня са дърти, а по-голямата сестра на баща му — направо грохнала старица. Защо да я гледа? Тя си е изживяла живота и не може да допринесе никаква полза, само вреда, кара го да пие лекарства, да яде безвкусна храна, кара се за хамбургерите и колите, че и мърмори до безкрай, задето момчето седи денем и нощем пред компа, а това е вредно за здравето. Нали така, Ромка? Казвал ли ти е Петручо такива неща?

— Казваше ги — призна Дзюба. — Аз пък го нарекох козел.

— Браво на тебе — одобрително кимна Чистяков. — Защитник. Дал си рамо на старата. Между другото, Аска, ако искаш, вземи моята кола, тя все пак е по-солидна. Защото твоята сребриста играчка има прекалено момински вид.

— Правилен съвет — съгласи се тя. — Благодаря, Льошик.