Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
Аги издигна носа още по-високо, когато осъзна, че се намират твърде близо до «Надежда». Корабът беше на стотина метра, а «Чесна» летеше на три метра над пролива. Налагаше се да издигне самолета и отново да подходи за кацане, но не го стори. Гневът и към Ян я правеше безразсъдна.
Хидропланът се спусна само на метър и половина над водата и понтоните се блъснаха във вълните. «Чесна» едва не се преобърна. Витлото беше в опасна близост до водата. Самолетът преодоля следващата вълна и намали скоростта си. Предното стъкло се посипа с капки. Аги бе успяла. Тя въздъхна облекчено, докато хидропланът леко се поклащаше по вълните.
— Професионалистите да вървят по дяволите. Аз съм пилот — задъхано каза Аги.
Мърсър предположи, че този нелогичен извод е някакъв ритуал.
— Да, така е — съгласи се той. Беше на ръба на свръхдоза адреналин.
Мърсър подаде тяга и моторът забръмча с пълна мощ. Хидропланът препусна по водата. «Надежда» беше на двайсет метра от тях и блестеше на светлината на зората.
— Приближи се към кърмата, ако можеш — заповяда той. — Хрумна ми идея.
Аги все още не беше преодоляла шока от бягството им от «Омега», самоубийственото спускане на Мърсър и рискованото приземяване. Беше твърде уморена, за да спори с него, и нямаше сили да възрази, затова му се подчини и насочи хидроплана към «Надежда».
Жълтият корпус на кораба се извиси над тях, преди Аги да осъзнае, че са толкова близо. Тя отчаяно се опитваше да избегне сблъсъка, но тежка вълна тласна самолета в «Надежда». Тънката алуминиева обшивка се огъна от подсилената стомана на плавателния съд.
— По дяволите — изруга Аги.
Мърсър отвори вратата на товарното отделение, за да може леденостуденият въздух да прогони мириса на страх от хидроплана. Главната палуба на «Надежда» беше на четири метра над главата му, но той не видя стълба. Скочи на понтона и се протегна, за да се хване за ръба на крилото на кърмата. Понтонът беше хлътнал във водата и го принуди да се бори с ръце и рамене, за да се качи, отново изпитвайки болка.
Мърсър пъшкаше и напрягаше сили, в резултат успя да се изтегли на крилото, но нахлуващият прилив и вълните блъскаха «Чесна» в «Надежда» и не можеше да скочи и да стигне до перилата на кораба, защото разстоянието беше голямо.
Промъкна се до далечния край на понтона, докато тежестта му потопи във водата тази страна на хидроплана, и после хукна към другата страна. Сетне го направи отново, разклащайки самолета. В мига, когато реши, че «Чесна» не може да се издигне повече, той се засили и скочи. Увисна в празното пространство и се замоли Кериков да не е поставил пазачи на борда. Приближаването и сблъсъкът на хидроплана сигурно го бяха накарали да изпрати някого да провери какво става. Ако забележеха Мърсър, щяха да го застрелят.
Той се издърпа нагоре, помагайки си с крака. Грапавата стомана охлузи ръцете и дланите му и израни пръстите. Без да обръща внимание на кръвта, Мърсър се изтегли на безлюдната палуба и кръстоса крака под перилата в последно отчаяно усилие.
— Аги — извика той.
Шумът на мотора и все още въртящото се витло почти заглушиха гласа му.
Секунда по-късно витлото потрепери и спря, и моторът утихна. Единственият звук беше плискането на вълните в корпуса на кораба. После Мърсър чу смях, разнасящ се от надстройката.
— Аги — отново извика той и бледото и лице се появи на отворената врата на товарното отделение на хидроплана. Изумруденозелените и очи блестяха на утринната светлина. — Трябваш ми тук, инак няма да успеем.
Първоначално искаше да я изпрати на брега да предупреди Линдстрьом, но сега му беше необходима на кораба. Смяташе да поведе бреговата охрана в атака срещу «Надежда» и беше сигурен, че екипажът ще се опита да го спре. Но ако Аги беше до него, Мърсър се надяваше, че присъствието и ще предизвика по-малко подозрение, и ще може да открие Кериков.
— Не мога да скоча там горе. — Аги застана на понтона на хидроплана.
— Чакай.
Мърсър се скри от погледа и и се втурна към кърмата на кораба, където за дебело найлоново въже с дължина шейсет метра беше завързана светлоотразяваща оранжева спасителна лодка. Тичаше, като се оглеждаше, радостен, че никой не е видял хидроплана.
— Хвани се. Ще те издърпам. — Мърсър хвърли пояса, който падна във водата между кораба и самолета, а въжето увисна пред лицето на Аги.