Ладията на Харон

— Престани, Аги! — извика Мърсър и я хвана за раменете. — Трябва да се свържа с пристанището. Сигурно има начин да се намалят пораженията. Аги! Чуй ме!

Тя най-после спря и го погледна учудващо спокойно.

— Къде са предавателите? — продължи да крещи Мърсър. Нервите му бяха опънати до скъсване. Мобилният телефон на Верховен беше в краката му, повреден безвъзвратно.

— Разбити са. Видях, че арабинът ги строши, докато идвах насам. Той открадна спасителна лодка и избяга от кораба. Реших, че е по-важно да дойда на мостика, отколкото да се опитвам да го спра.

Неочаквано Кериков скочи от пода, където го бяха забравили. Мърсър съзря движението с периферното си зрение и му извика да не мърда, но руснакът побягна към вратата. Мърсър изстреля един куршум, който улучи Кериков в лявото рамо, накара да го залитне и го забави, но не спря устрема му към свободата. Той стигна до крилото на мостика, като притискаше с ръка раната си.

Мърсър нямаше време за втори изстрел. Кериков скочи от десет метра в леденостудената вода. Мърсър хукна след него, за да го застреля, но внезапно спря, обърна се и хвана Аги за ръката.

— Не говори. Бягай.

Двамата затичаха към вътрешността на кораба. Мърсър беше уплашен както никога дотогава. Щом Кериков бе избягал, рискувайки да бъде застрелян в гръб и скачайки в смразяващата вода, това очевидно беше по-безопасно, отколкото да остане на борда на «Надежда». Руснакът бе хукнал веднага щом чу Аги да казва, че Абу Алам е напуснал кораба. Мърсър осъзна, че двамата са поставили експлозиви на борда, и предположи, че арабинът психопат трябва да има друг детонатор.

Аги и Мърсър нахлуха в трапезарията. Купонът се вихреше още по-буйно отпреди. От тонколоните се разнасяше рокендрол и повечето хора танцуваха в захлас. Мърсър се прицели през тълпата и стреля два пъти.

Музиката спря изведнъж, когато високоговорителите се разпръснаха на парчета в дъжд от черна пластмаса и жици.

— Слизайте от кораба, защото ще експлодира.

След като ги предупреди, макар да мислеше, че не го заслужават, Мърсър отново хвана Аги и се втурна към задната палуба, където беше хидропланът.

Той скочи на самолета, обърна се и погледна Аги, която стоеше до перилата.

— Скачай!

Мърсър очакваше да се поколебае, но тя не го направи, и се хвърли, преди да се е подготвил. Падна в ръцете му с такава сила, че едва не събори и двамата във водата.

После влезе в кабината и включи мотора. Очите и бяха широко отворени от страх. Натисна лоста напред и хидропланът се отдалечи от обречения кораб. Мърсър седна до нея на мястото на помощник-пилота.

— Онези хора… — поде Аги, имайки предвид членовете на ПАПС, които все още бяха на борда на «Надежда».

— Подписаха смъртната си присъда, когато се съюзиха с Кериков — довърши изречението Мърсър. — Дадохме им шанс, какъвто никога нямаше да имат.