Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
Той се съсредоточи, разчитайки на фотографската си памет да повтори точно движенията, които бе наблюдавал толкова много пъти. Срещу вятъра, пълна тяга, дърпаш кормилния лост и излиташ. Лесно. А приземяването? Пилотите го правеха с лекота — намаляваха скоростта, спускаха се надолу и в следващия миг се озоваваха на земята.
Мърсър стоеше пред таблото като ученик в първия си ден на шофьорски курс. Всичко му беше познато и в същото време бе объркващо сложно и страшно. Господи.
В този миг му хрумна нещо друго и се усмихна. Не беше нужно да лети. Можеше да използва хидроплана като лодка да ги пренесе по вълните, вместо да ги издигне в небето. Виж, с това можеше да се справи.
Радостта му обаче се изпари, когато чу бръмченето на дизелов мотор далеч в залива. Трудно беше да прецени разстоянието заради мъглата, издигаща се от водата, но плавателният съд, изглежда, се бе отправил към брега. Надяваше се да остави Аги пред камината в хижата, преди да тръгне на самоубийствената си мисия, но това вече не беше възможно. Звукът на двигателя можеше само да означава, че хората на Кериков, които бяха избягали от «Омега», се приближаваха.
— Полет 666 на «Мърсър Еъруейз» за Ада вика пътниците — пошегува се той, изскочи от пилотската кабина и хукна към спасителната лодка, където беше Аги.
Тя все още спеше. Мърсър я взе на ръце заедно с одеялата. Докато излизаше от лодката, нещо привлече вниманието му и той го грабна.
— Безплатно обслужване, напитки и всичко останало — измърмори, стисна здраво бутилката бърбън и затича обратно към хидроплана «Чесна».
Отнесе Аги в товарното отделение, завърза я с предпазния колан, сряза с нож въжетата, с които бе завързан хидроплана, и скочи в пилотската кабина. Звукът на другия мотор се чуваше много по-близо, но мъглата скриваше лодката.
Мърсър превъртя ключа на стартера, но двигателят не реагира.
— Хайде, скъпи, не постъпвай така с мен.
Опита втори път и отново не можа да запали, но после си спомни, че трябва да натисне бутона «Главно захранване», и опита още веднъж. Двигателят се задави един-два пъти и сетне забръмча силно.
— Добре — каза Мърсър, погледна измервателните уреди и бързо реши кои са важните.
— Температура на горивото? На кого му пука? Налягане в карбуратора? На кого му пука? Индикатор за скоростта на вятъра. Твърде слаба. — Той подаде тяга и изтръпна, когато единият цилиндър се задави, но после заработи равномерно.
След миг хидропланът се отправи към залива, бързо набирайки скорост. Двата понтона издълбаха дълбоки бразди във водата. Мърсър се увери, че моторът работи с пълни обороти и експериментира с гумените педали. Хидропланът реагира на командите му и леко зави. Мърсър се опита да прецени къде за последен път бе чул спасителната лодка, за да я заобиколи, защото не виждаше нищо в мъглата.
Почувства се малко по-уверен и леко увеличи скоростта. Хидропланът сякаш олекна в ръцете му и тръгна по-бързо. Мърсър погледна индикатора и се стресна, като видя, че се движат със седемдесет възела. Пореха повърхността като стрели и «Чесна» сякаш искаше да излети. Самолетът беше стабилен, но Мърсър усети, че няма да може да се справи с високата скорост, и протегна ръка да намали тягата.
Внезапно от мъглата се появи една от спасителните лодки на «Петромакс Омега». Мърсър имаше само секунда да реагира и без да мисли, дръпна назад контролния лост. Хидропланът се откъсна от водата и излетя само на трийсетина сантиметра от заобления връх на аварийната капсула. Първата му мисъл беше отново да спусне самолета във водата, но «Чесна» продължи да се издига. Обзе го паника и ръцете му натежаха като олово. «По дяволите.»
Борейки с нарастващия си страх, Мърсър се опита да си спомни колко широк е заливът Кук и колко високи са планините на отсрещната страна. Но когато хидропланът се издигна на деветстотин метра височина и се гмурна в слънчевата светлина над мъглата, той видя, че планините на Националния резерват Кенай са далеч и не представляват заплаха за самолета. Мърсър пое дълбоко въздух няколко пъти, за да се успокои, и избърса потта от челото си, но сърцето му продължи да блъска лудо в гърдите. Беше забъркал себе си и Аги в тази каша и нямаше представа как ще се измъкне. Мърсър обаче не се предаде на паниката и започна да експериментира със самолета. Ако искаше да се приземи, трябваше да се научи да го управлява, преди горивото да свърши. За щастие нямаше въздушни течения и само за няколко минути той свикна с реакциите на «Чесна». След десетина минути Мърсър установи курс към Валдиз, като управляваше самолета, поддържаше го в равновесно положение и използваше седемдесет процента от тягата, сякаш беше пилотирал през целия си живот.