Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
Без да задава въпроси, тя уви няколко пъти въжето около юмруците си. Мърсър започна да я издърпва и накрая се наведе, хвана я през кръста и я прехвърли на борда. Аги падна в краката му и го наруга, защото бе ожулил гърдите и на перилата.
— Добре. А сега какво? — задъхано попита тя и го погледна критично.
— Ще намерим Кериков и ще го убием — заяви Мърсър. В очите му блестеше смъртоносен пламък. — След като членовете на екипажа видят, че сме заедно, искам да отидеш в каютата с радиопредавателя, да се свържеш с пристанището за танкери и да кажеш на управителя Андри Линдстрьом да спре техния компютърен специалист, млад човек на име Тед Моси. Той е блокирал компютрите и е инсталирал нова оперативна система, свързана с детонаторите на азота.
От изуменото и лице видя, че Аги няма представа за какво и говори. Нямаше време да и обяснява, затова промени плана.
— По дяволите. Върви с мен и се погрижи никой от приятелите ти да не разбере, че аз съм врагът.
Двамата затичаха към надстройката, отвориха една от тежките врати и хукнаха по безлюден коридор. Повечето каюти, покрай които минаха, бяха отворени и празни. Звуците от празненството се засилиха, докато се приближаваха към източника.
— Дано това да не означава, че сме закъснели — измърмори Мърсър и сви юмруци.
Те влязоха в главната трапезария и спряха, като видяха въодушевената тълпа. Купонът беше в разгара си. Природозащитниците забелязаха Аги и се разнесоха викове — някои радостни, други изненадани.
Не обърнаха голямо внимание на Мърсър. Очевидно не го познаха като човека, който бе арестувал неколцина от другарите им по време на акцията на ФБР. Присъстващите ги заобиколиха и им предложиха чаши с шампанско. Мърсър се почувства толкова не на място, сякаш бе дошъл на собственото си погребение.
— Още ли не е станало? — изкрещя той, за да надвика шума, а отнякъде един глас отговори, че остават още няколко минути.
Членовете на ПАПС бяха готови за финалното броене.
Аги погледна уплашено Мърсър. Очите и бяха огромни. Очевидно никой не знаеше какви ще бъдат последиците от онова, което щеше да се случи.
— Къде е Ян? — обърна се тя към активиста, който бе застанал до нея сред групата пияни гуляйджии.
— Мисля, че е на мостика.
Мърсър си проправи път през тълпата, като блъскаше онези, които се изпречваха пред него, и се хвърли към вратата.
Иван Кериков стоеше пред прозорците, когато Ян Верховен го намери. Ръцете му бяха скръстени зад гърба, широките му гърди бяха издути, а брадичката вдигната предизвикателно към дивата пустош отвъд дебелото бронирано стъкло. Зората посребряваше гъстата му коса, досущ козината на полярна лисица. Разликата във възрастта им беше петнайсетина години, но Ян се чувстваше като неопитен младок в присъствието на руснака. Той стоя мълчаливо няколко секунди, страхувайки се да прекъсне мислите на Кериков.
— Дойде моментът да заемеш мястото си като искрата, запалила третата велика революция в новата история. — Кериков се обърна и вторачи хипнотизиращите си очи във Верховен.
Ян си помисли, че такива трябва да са били очите на Распутин, не по цвят, а по сила.
— Третата?
— Да. Руската революция през 1917 година, фашистката революция на Хитлер и Мусолини, и сега Зелената революция — отвърна Кериков, давайки отговор, който щеше да успокои развълнувания природозащитник, като премълча, че третата революция всъщност ще бъде обединението на Близкия изток под контрола на Ирак и Иран. — У теб ли е детонаторът?
— Ето го. — Ян извади мобилния телефон от джоба на ризата си и го отвори. Всичко наоколо му се струваше нереално. Изведнъж почувства, че е въвлечен в нещо, в което вече не иска да участва. Но въпреки това не можеше да спре. Кериков му направи знак и Верховен започна да набира номера, сякаш руснакът контролираше пръстите му.
Мърсър чу само, че детонаторът е у Верховен, докато бе приклекнал на входа на мостика. От мястото си не виждаше Кериков и нямаше време да определи позицията му, но Ян стоеше точно пред него, близо до централното контролно табло. Мърсър изскочи от скривалището си и с всичка сила блъсна холандеца.
Двамата паднаха върху таблото. Телефонът изхвърча от ръката на Верховен и ребрата му изпукаха, когато Мърсър се стовари с цялата си тежест върху гърдите му. Той го удари два пъти и природозащитникът загуби съзнание. Забавянето обаче даде на Кериков достатъчно време да извади пистолета си. Мърсър се изправи, обърна се и видя насоченото към главата си оръжие.
В същия миг над залива Валдиз се разнесоха сирени — натрапчив вой, който се появи твърде късно, за да предотврати неизбежното.