Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— Разбира се, че би одобрил — казах аз. Нимю не приемаше жертвата на Рате, но тя винаги е била по-чиста от Мерлин. Тя разбра, че е необходимо да се плати на саксите, но беше отвратена от мисълта да плащаме с британска кръв, пък била тя и на наши врагове.
— Всъщност няма никакво значение какво мисли Мерлин — каза Артър гневно. — Не би имало значение дори ако всеки жрец, друид или менестрел в Британия са съгласни с мен. Когато искаш благословия от някой друг, ти просто се опитваш да избягаш от отговорност. Нимю е права, аз ще нося отговорността за всички убити в Рате.
— Какво друго можеше да направиш? — попитах аз.
— Ти не разбираш, Дерфел — каза Артър мрачно, като че ли ме обвиняваше, но всъщност обвиняваше себе си. — Винаги съм знаел, че Аел ще поиска нещо повече от злато. Това са сакси! Те не искат мир, искат земя! Знаех това, иначе защо щях да мъкна с нас онзи нещастен човек от Рате? Още преди Аел дори да се сети да поиска, аз бях готов да дам, а колко мъже ще трябва да умрат, заради моята далновидност? Триста? А колко жени ще бъдат отведени в робство? Колко деца? Колко семейства ще бъдат разбити? И за какво? За да докажа, че аз съм по-добър предводител от Горфидид? Струва ли си заради мен да пострадат толкова много хора?
— Те ще страдат, за да запазят престола за Мордред — казах аз.
— Още една клетва! — каза Артър мрачно. — Всички тези клетви, които трябва да спазваме! Дал съм клетва на Утър да поставя внука му на трона, дал съм клетва на Лиодиган да му върна Хенис Уирън.
Артър замълча изведнъж и Сеграмор ме погледна тревожно, защото и двамата чувахме за първи път за тази клетва, която щеше да ни застави да се бием срещу Диурнач, страшния ирландец, краля на Лейн, превзел кралството на Лиодиган.
— И сред всички хора — каза Артър нещастен, — аз съм този, който най-лесно нарушава клетвите си. Наруших клетвата си към Бан, наруших и клетвата си пред Сийнуин. Горката Сийнуин.
За първи път чувахме Артър така открито да съжалява за нарушеното обещание. Преди това мислех, че Гуинивиър блести като ярко слънце в душата на Артър, затъмнило бледото сияние на Сийнуин до такава степен, че тя бе изчезнала от съзнанието му. Но се оказа, че споменът за поуиската принцеса все още гложди съвестта на Артър. Измъчваше го точно както мисълта за съдбата на Рате.
— Може би трябва да ги предупредим — каза той.
— И да загубим заложниците ли? — попита Сеграмор.
Артър тръсна глава.
— Ще предложа себе си в замяна на Балин и Ланвал.
И точно това мислеше да направи. Бях сигурен. Угризенията бяха толкова мъчителни, че той отчаяно търсеше начин да развърже този възел, в който бяха сплетени съвест и дълг, беше готов да го направи дори с цената на собствения си живот.
— Мерлин би ми се присмял сега — каза той.
— Така е — казах аз. Съвестта на Мерлин, ако изобщо съществуваше, служеше само като показател за това как разсъждаваха по-низшите хора и така подтикваше Мерлин да се държи по най-неочакван начин. Съвестта на Мерлин беше средство за забавление на Боговете. Съвестта на Артър беше бреме.
Сега той втренчено гледаше в обраслата с мъх земя под сянката на дъба. Денят потъваше в мрак, душата на Артър също. Наистина ли се беше изкушил да зареже всичко? Да отиде до крепостта на Аел и да предложи своя живот в замяна на живота на хората в Рате? Мисля, че за момент беше решил точно това. Но после в него се надигна коварната логика на неговата амбиция и подобно на приливната вълна, която заливаше пясъците на Инис Трийбс, удави отчаянието.
— Преди сто години — каза той бавно — на тази земя е царял мир. Справедливост. Мъжете са разчиствали горите, уверени, че техните внуци ще живеят и ще обработват земята. Но тези внуци са мъртви, убити от саксите или от своите. Ако не направим нищо, хаосът ще продължи да се разпростира, докато не остане нищо друго освен саксите и техните ненормални магьосници. Ако Горфидид победи, той ще вземе богатствата на Думнония, а ако победя аз, аз ще прегърна Поуис като брат. Ненавиждам това, което правим, но само ако го направим, ще можем да въведем ред — каза Артър и погледна и двама ни. — Ние всички сме поклонници на Митра, така че вие можете да станете свидетели на клетвата, която ще направя пред Него.
Артър замълча. Той беше започнал да мрази клетвите и свързаните с тях задължения, но състоянието му след онази среща с Аел беше такова, че той беше готов да поеме бремето на нова клетва.